Зимна европейска икономическа прогноза от 2024 г.: забавено възстановяване на растежа и по-бързо намаляване на инфлацията

Европейската комисия представи зимната икономическа прогноза от 2024 г.

След слаб растеж през миналата година, икономиката на ЕС навлезе в 2024 г. на по-слаба основа от очакваното. Зимната междинна прогноза на Европейската комисия преразглежда растежа както в ЕС, така и в еврозоната, до 0,5% през 2023 г. от 0,6%, предвидени в есенната прогноза, и до 0,9% в ЕС (спрямо 1,3%) и 0,8% в еврозоната (спрямо 1,2%) през 2024 г. Остава очакването през 2025 г. икономиката да нарасне с 1,7% в ЕС и с 1,5% в еврозоната. За България се очаква реалният БВП да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,5% през 2025 г.

Очаква се инфлацията да се забави по-бързо от очакваното през есента. В ЕС се очаква хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да спадне от 6,3% през 2023 г. на 3,0% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г. В еврозоната се очаква той да се забави от 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г. В България годишната инфлация се очаква да се забави значително до 3,4% през 2024 г. и до 2,9% през 2025 г.

Тази прогноза е съпътствана от несигурност на фона на продължителното геополитическо напрежение и риска от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток. На национално равнище рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с потреблението, ръста на заплатите и маржовете на печалба, както и с това колко високи лихвени проценти остават за какъв период от време. Климатичните рискове и екстремните метеорологични явления също представляват заплахи.

Икономическа прогноза за България

Очаква за  2023 г. българската икономика да отбележи ръст от  2 %, както се очакваше през есента. Икономическата активност отбелязва по-слабо външно търсене, по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължителен ценови натиск. Независимо от това частното потребление се е увеличило, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, спада на инфлацията и силната кредитна активност. Износът на стоки се свива значително. Изправени пред по-слабо външно търсене, фирмите намаляват покупките от чужбина и инвестират значително по-малко в материални запаси. Инвестициите също останаха слаби през първата половина на годината. В същото време фирмите успяха до голяма степен да запазят високи равнища на заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и по-умерено.

Очаква се реалният БВП да нарасне с 1,9 % през 2024 г. и с 2,5 % през 2025 г., като цяло непроменен в сравнение с прогнозата от есента на 2023 г. Очаква се вътрешното търсене да бъде основният двигател на растежа. Въпреки че се очаква износът да се възстанови още през 2024 г. Очаква се потреблението на домакинствата да продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023 г., тъй като потенциалът за по-нататъшно повишаване на заетостта изглежда изчерпан и темповете на спестяване постепенно се връщат към по-високи равнища. Тази динамика зависи в голяма степен от очакваните добри резултати на пазара на труда и допускането, че прехвърлянето на относително високи чуждестранни лихвени проценти към вътрешния кредитен пазар остава непълно. 

Повече информация ще намерите в съобщението  прогнозата за България.