СТИВ-Будапеща, ръководена от желанието да подпомогне дейността на БТПП и да насочи български фирми към възможностите на унгарския пазар, е разработила аналитичен доклад за водещите икономически сектори в Унгария:
- Автомобилостроене
- Производство на батерии
- Отбранителна промишленост
- Енергетика
- Земеделие и гори
- Транспорт.
Анализът, освен представяне на тези сектори, акцентира на прилагането на добри практики, както и на усвояване на съществуващия потенциал за развитие в търговско-икономическите взаимоотношения между Унгария и България. Изготвен е на база провеждани срещи, контакти с унгарската администрация и бизнес, отчитайки нагласите на унгарския пазар, очакванията на унгарските фирми, водените политики от унгарското правителство, законовите и административни регламенти.
В бюлетина на БТПП Инфобизнес последователно в няколко броеве представяме водещите икономически сектори в Унгария – днес Транспорт.
Унгария е вътрешно континентална страна с икономика силно зависима от веригите на доставки. Транспортната свързаност на страната е водещ фактор за развитието на редица икономически сектори и особено зависещите от доставка на суровини. Базирайки се на тези факти, унгарското правителство подхожда изключително предпазливо и прагматично, като е съумяло да диверсифицира тежестта на транспортните доставки през различните транспортни артерии, лансирайки добросъседски отношения.
Секторът произвежда 5,6% от БВП на страната и се характеризира със следните особености. Най-голям обем на доставки се реализират чрез сухопътен тежкотоварен и ЖП транспорт. Особено внимание в развитието на транспорта на страната през последните години се обръща на сухопътен тежкотоварен транспорт, като основен и завършваща част при веригите на доставки, ползващи морски и ЖП транспорт.
Секторът е съпътстван от тежки проблеми по отношение на обработката на документите и контрола на ГКПП на преминаващи тежкотоварни превозни средства и особено на границите със Румъния и Сърбия, което е предпоставка за нарушаване на веригите на доставките и инкасиране на огромни загуби не само за унгарската икономика.
През 2021г. са инвестирани 1,9 милиарда евро в пътнотранспортна инфраструктура в Унгария.
Придържайки се по заложените „зелени политики“ на Европейския съюз, Унгария планува в дългосрочен аспект намаляване на годишна база на преминаването през територията ѝ с 50-100 хиляди товарни камиона чрез пренасочването им от пътищата към интермодални видове транспорт, според последния анализ на Асоциацията на унгарските центрове за логистични услуги (MLSZKSZ). Използвайки интермодалният транспорт емисиите при транспорт на дълги разстояния може да бъдат намалени с две трети.
Унгария инвестира и привлича инвеститори за изграждане на стабилна ЖП инфраструктура с интермодални хъбове. Сред водещите проекти през последните две години се открояват интермодалните терминали:
- Залаегерсек и Сегед – предстои да бъдат открити през 2025-2026 г. Инвестицията по изграждането им е на METRANS – водеща компания в изграждането на интермодални терминали. Ще поемат трафика от и към Адриатическо море и Балканите.
- Кишкундорозма - терминал на PSP. Автомобилният транспорт от района на Сърбия, Северозападна Румъния и България ще бъде пренасочен към железопътния с цел намаляване трафика на камиони в посока Западна Европа. Терминалът ще бъде обслужван от четири двойки влакове седмично. Построен е с частна инвестиция от 1,267 млн. евро от Petrolsped Transport Ltd.
- Дебрецен до фабриката на BMW (в процес на изграждане) - ще се управлява от GYSEV CARGO. Терминалът ще се използва предимно от фирми за производство на автомобили и техните доставчици, поради което се предвижда транспортирането на готови автомобили, енергийни модули и авточасти. Инвестицията за изграждане на терминала е 43,5 млн. евро.
Същевременно предстои разширяване на капацитетите на съществуващи в страната интермодални терминали:
- East-West Gate, открит във Fenyeslitke разположен на площ от 850 000 m2, е най-големият наземен интермодален терминал в Европа.
- Железопътен карго терминал – BILK Zrt. в Чепел обслужва трафика в посока до и от Гърция, Адриатическо море, Австрия и Германия
- Чепел - терминал METRANS BUCS, - претоварва контейнерни стоки, транспортирани по шосе.
- Терминал MAHART обслужва железопътен, автомобилен и воден транспорт.
- Терминалите на ZAHONY-PORT Zrt. с капацитет за претоварване и съхранение на насипни стоки, руди и селскостопански продукти, както и за прехвърляне на химикали между влакове
- Терминал Шопрон приема и изпраща влакове през Австрия и Западна Европа, както и към Източна Европа и Средиземноморието
Приоритетно място в развитието на железопътния транспорт през последните
няколко години заема възобновяване на ЖП линията Белград-Будапеща. Планирано е отсечката с дължина 350 км. да бъде високоскоростна. Стойността на инвестицията в проекта възлиза на 2,68 мрд. евро. В перспектива предстои свързването ѝ в международна железопътна връзка със Скопие и Атина и управляваното от Китай пристанище Пирея. В Унгария проектът се изпълнява от Kinai-Magyar Vasuti Nonprofit Zrt (Chinese-Hungarian Railway Nonprofit Ltd.), унгарско-китайско съвместно предприятие на MAV Zrt. с China Railway International Corporation (CRIC) и China Railway International Group (CRIG). Очаква се проектът за модернизация да приключи през 2025 г. Със завършавне на проекта ще се гарантира сигурността на веригите на доставки на стоки от и за Източна Европа и Азия до Централна и Западна Европа.
Към 2021 г. дължината на трасетата на унгарска железопътна мрежа възлиза на 7889 километра.
Възможности за надграждане на икономическите отношения между България и Унгария в сектор транспорт:
1. Подписване на споразумения с Унгария в посока използване капацитета на пристанища Варна и Бургас, както и българските дунавски пристанища с цел скъсявана на времето и оптимизиране на цените при доставки на стоки през северно европейските пристанища в т.ч. Гданск. В случай на доставка през пристанище Бургас, сроковете за доставка до Будапеща биха били с около 10 дни по-кратки, с финансова оптимизация на бюджетите за 3000 морски мили по-малко.
2. Договаряне на възможности за включване на България в ЖП линията Белград-Будапеща-Скопие-Атина, с възможност за развитие на ЖП коридор в посока Турция.
3. Договаряне на възможности за отваряне на „зелени коридори“ за българските транспортни фирми в зоните на унгарските ГКПП.
Полезна информация:
https://www.ksh.hu/stadat_files/sza/en/sza0004.html
https://www.mlszksz.hu/en/home/?v=35b5282113b8
https://inland-navigation-market.org/
Работата на правителството в посока обгрижване на приоритетните икономически сектори в Унгария не възпрепятства развитието на секторните политики в отраслите туризъм, екология, кръгова икономика, IT, иновации и Start up и здравеопазване. Наблюдава се въвеждане на иновативни политики и механизми за стимулиране дейността на бизнеса.
Съществено влияние върху развитието на икономиката оказва недостигът на работна ръка. През последните години и особено с навлизането на чужди инвеститори в сектор автомобилостроене, унгарското правителство е поставено в ситуация за спешно решаване на проблема.
Разработени са редица държавни политики, които дават възможности за наемане на работници от трети страни с различна продължителност на трудовите им договори, съобразени с изискванията на работодателите, инвеститорите и не на последно място, съобразявайки възможностите за съхранение на социалната среда в страната.
Сроковете за издаване на документи варират между 3-4 месеца в зависимост от използвания механизъм за наемане.
С особен статут при издаването на документи за разрешения за работа и пребиваване са гражданите на съседните страни Украйна и Сърбия и държави от Азия.
Полезна информация:
- XXIII глава – Правила и процедури за издаване на разрешителни от закона за влизане и пребиваване на граждани на трети страни: https://net.jogtar.hu/jogszabaly?docid=A2300090.TV
- Сроковете за издаване на документи подробности по процедурите могат да се проследят на сайта на унгарските емиграционни власти.
http://www.bmbah.hu/index.php?option=com_k2&view=item&layout=item&id=2186&Itemid=2412&lang=hu