Всеки пети българин е получил подкрепа от Европейския социален фонд (ЕСФ) през последните седем години чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ (ОПРЧР). Това съобщи министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов при откриването на форума „Европа е с мен“ под надслов „Новите технологии – поглед към бъдещето“. Събитието се организира от Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси 2021 – 2027“ (ПРЧР) към Министерството на труда и социалната политика, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.
„Със средства от ЕСФ над 100 000 заети и безработни са преминали обучения и са станали по-конкурентни на пазара на труда. Близо 90 000 българи започнаха нова работа, а 115 000 младежи имаха шанса да натрупат първоначалния си трудов опит по мярката „Младежка заетост“, заяви министър Иванов. Той уточни, че с европейско финансиране успешно е реализирана и реформата в грижата за децата, а на база на натрупания опит сега се реформират и услугите за възрастни и хора с увреждания. „Така средствата от ЕСФ достигнаха и до най-уязвимите – децата, възрастните и хората с увреждания“, допълни Ивайло Иванов.
Министърът на труда и социалната политика подчерта, че в края на септември ОПРЧР ще подаде искане за затваряне на програмен период 2014 – 2020 г. без загуба на средства.
По време на откриването на конференцията, освен постигнатите резултати по ОПРЧР в предходния програмен период 2014 – 2020 г., бяха очертани и плановете за подкрепа през настоящия – 2021 – 2027 г. „Усилията ни са насочени към намаляване на хората, живеещи в риск. Стимулираме всеки български гражданин да надгражда уменията и да се чувства по-подготвен за бъдещото си професионално развитие. Работим за осигуряване на качествени и достъпни услуги за деца и възрастни в уязвимо положение“, заяви министър Иванов.
В откриването на форума участва и заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, според която новите технологии са възможност, която не бива да пропускаме. Тя отбеляза, че в предходния програмен период с европейско финансиране са създадени много добри практики в областта на дигиталните технологии за хора с увреждания, а през настоящия ще се работи за тяхното надграждане.
Като пример Наталия Ефремова даде технологиите, създадени в помощ на глухите и сляпо-глухите, които ще бъдат използвани за изграждане на национална платформа и мобилно приложение за превод на български жестов език в реално време. „Чрез нея хората ще получат подкрепа за достъп до административни услуги, образование, обучение и др.“, обясни зам.-министър Ефремова.
Тя увери, че ще бъдат подпомогнати и общините, за да се разпространи в цялата страна въведената в някои от тях добра практика, свързана с внедряването на дигитален асистент за подкрепа в дома на хората със затруднения в самообслужването, т.нар. „телекеър“. „Но когато говорим за дигитални услуги, това не означава, че ще заменим човешкото присъствие, а че то ще бъде допълнено. Има технологии и не е страшно да бъдат използвани. Те са нашето допълнително оръжие за бъдещето. Но човешката подкрепа, доброто сърце и протегната ръка никога не могат да бъдат заменени“, убедена е Наталия Ефремова.
По време на форума представителите на работодателски и синдикални организации обсъдиха въпроси, свързани с влиянието на ИИ върху пазара на труда и с адаптирането на работещите и на работодателите към промените, които той поражда, кои професии ще изчезнат, какви са рисковете от въвеждането му и дали изкуственият интелект може да реши част от проблемите на предприятията в България.
Представителят на БТПП, Беата Папазова, се спря на предимствата от въвеждането на ИИ за бизнеса, както и на предизвикателствата, които той поражда. Най-големият проблем е, че изкуственият интелект навлиза много бързо и времето за адаптиране към промените както на работещите лица, така и на работодателите и управленския персонал е крайно ограничено. Ако този процес на адаптация не се ускори, това може да доведе до увеличаване на безработицата в даден момент и до социално напрежение. Изкуственият интелект сам по себе си не може да замени нито едно заето лице, но тези, които могат да работят с ИИ и могат да го управляват, ще заменят тези, които не могат. Ето защо е от особено значение много бързо да се вземат мерки за адаптиране на непритежаващите необходимите умения за работа с ИИ хора да повишат квалификацията си и да придобият такива умения, предимно дигитални, за да остнат а пазара на труда, заяви тя.
Общото заключение на панелистите, представляващи бизнеса бе, че изкуственият интелект не трябва да се разглежда като заплаха, а като инструмент и възможност да работим по-добре и по-ефективно.