Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Преди изборите на няколко пъти коментирахме, че независимо от резултата и подреждането на партиите, една от първите задачи на новия парламент ще бъде приемането на държавния бюджет за 2023 г. Макар все още да няма ясно мнозинство за формиране на кабинет и да е възможно да отидем към нови избори, картината пред бюджета е много различна от тази в края на миналата година. На първо място е сигурно, че проект на бюджет ще бъде внесен в парламента. За разлика от края на 2022 г., когато служебният финансов министър представи три сценария пред държавните финанси, след което реши да внесе т. нар. удължителен закон, сега служебното правителство ще представи (очаква се това да се случи малко след публикуването на този материал) и при нужда ще внесе проект на държавен бюджет. В същото време двете най-големи коалиции в парламента, които миналата година дори не си говориха, сега се съгласиха около някаква рамка за публичните финанси. Казано накратко, влизаме в бюджетна процедура с активно участие, макар и с различия, на служебния кабинет и мнозинството в парламента.
Добрата новина от последните дни е, че основните политически играчи в бюджетната процедура – служебен кабинет и мнозинство в парламента, се обединяват около извеждането на бюджетното салдо пред скоби, тоест съобразяване на всички политики и предложения с постигането на бюджетен дефицит от максимум 3% от БВП. Министерство на финансите анонсира, че ще представи бюджет с 3% дефицит, като преди седмици публикува и пакет данъчни закони, който се очаква да подкрепи приходите. Двете водещи формации в парламента също се обединиха около 3% дефицит, като заговориха за запазване на размера на данъците и оптимизиране на разходите, макар да е договорено увеличение на пенсиите с около 12%. Това привидно съгласие не означава, че в парламента няма да настане олелия покрай бюджета и няма да се трупат всякакви предложения за разходи и данъци. Важното обаче е, че размерът на дефицита отново се връща като основна котва на бюджетната процедура.
Към момента изглежда най-вероятно служебният кабинет да внесе своя вариант на бюджет, който вече да послужи за основа на двете водещи коалиции в парламента да наложат някаква обща своя визия върху него. Финансовото министерство ще има водещата роля в следващите дни – да представи и обсъжда бюджета с всички заинтересовани страни и социални партньори, но в момента, в които го внесе в парламента, бюджетната инициатива преминава изцяло в ръцете на парламентарните групи, които може би на свои ред ще водят социален диалог, макар и в различна от обичайната форма. Още отсега обаче можем да очертаем поне два спорни момента, който ще оказват натиск върху заветната цел за 3% дефицит.
Първият е пакетът от данъчни закони на служебното правителство и по-точно – заложеното облагане на свръх печалбите. Този еднократен данък играе съществена роля в постигането на разумна бюджетна рамка във варианта на бюджет на служебния кабинет. Ако приемем, че двете водещи групи в парламента са против подобно широко облагане на свръх печалбите, то ще трябва да се обединят около насрещни мерки за постигане на желаното бюджетно салдо. Тъй като поемат ангажимент да не вдигат данъци, то остава да се търсят мерки в разходната част. Депутатите обаче нямат славата да се добри в ограничаването на разходите, това обикновено е дело на „лошия“ финансов министър, като контрапункт на вечно предлагащите социални решения народни представители.
Другият спорен момент ще бъде макро рамката. Когато се готви бюджет една и съща програма на държавните разходи в номинален размер може да води до различно бюджетно салдо в зависимост от приетата макроикономическа прогноза. Основната разделителна линия при коментарите около трите сценария на бюджет от миналата година не беше в разходната част, а точно в макро рамката и очакваните приходи. В случая спорът по линията парламент-служебно правителство е гарантиран – служебният финансов министър със сигурност ще има по-консервативна позиция за растежа и публичните приходи. Отворен е обаче въпросът дали експертите на двете водещи парламентарни групи ще спорят ожесточено помежду си за макрорамката. Нищо чудно в парламента да се консолидират около позиция за по-оптимистична прогноза за развитието на икономиката, и съответно – залагане на повече приходи от очакванията на служебния кабинет. Накратко, да оправдаят вече договорени параметри в бюджета с „напасване“ на допусканията за растеж, инвестиции, потребление, инфлация и т.н.
Данък свръх печалба и макрорамката почти сигурно ще бъдат сред темите, които очертават предстоящия бюджетен дебат. Голямата тема обаче следва да бъде как се обуздават държавните разходи в период на висока инфлация и постоянен натиск за увеличение на социалните плащания в бюджета. Дефицитът в последните три години – в размер на общо около 15 млрд. лв., е предизвикан почти изцяло от ръста на разходите, а не от някаква драматична промяна в приходите. Разширяването на разходите в годината на пандемията всъщност остана за постоянно – три години поред имаме консолидирани разходи (по европейската методология) над границата от 40% от БВП. Устойчивото покриване на фискалните правила и поддържането на финансовата стабилност изисква разходната част също да влезе в обичайните по-стегнати граници.