Автор: Посолство на Република България в Кайро
1. Внос на пшеница.
През 2024 г. в Египет са внесени общо 14 693 751 тона пшеница или средно по 1,224 млн. тона на месец, което е повишение от 36,8% в сравнение с вноса през 2023 г. (Сравнителна таблица на вноса от 2016 до 2024 г.)
|
година |
количество (т.) |
|
2016 |
9 889 480 |
|
2017 |
12 503 809 |
|
2018 |
12 353 295 |
|
2019 |
12 864 522 |
|
2020 |
13 189 069 |
|
2021 |
11 659 618 |
|
2022 |
9 484 677 |
|
2023 |
10 877 676 |
|
2024 |
14 693 751 |
Към началото на 2025 г. (първата половина на януари) са внесени 432 931 тона пшеница, от които 72,5% от Русия и 27,5% - от Украйна.
Вносът от страна на държавните предприятия за 2024 г. бе 6 611 585 тона (45%), които почти изцяло са закупени чрез държавната агенция за доставки (General Authority for Supply Commodities, GASC - 6 546 626) и малка част – от две компании на министерството на отбраната, съответно Future of Egypt Agency (31 959) и Silo Foods (33 000).
Частният сектор в Египет е внесъл 8 082 166 тона (55%), което е ръст от почти 58% в сравнение с количествата от 2023 г. (5 123 319). Египетските и международните компании използват пшеницата основно за производство на бяло брашно и използват 100% вносни количества (по закон мелниците нямат право да закупуват и мелят местна продукция). В Египет функционират 153 официално регистрирани мелници, докато по неофициални данни броят им е повече от два пъти по-голям.
Водещите 10 египетски частни компании вносители за 2024 г. са, както следва: Astra Limimted (1.141 млн. т.), Al Bostan (1.138 млн. т.), Horus (950 хил. т.), ADM/Medsofts (656 хил. т.), El-Emam (634 хил. т.), Abu Donkul (553 хил. т.), Oils&Grains Company (500.6 хил. т.), Cairo 3A (500.3 хил. т.), Five Star Flour mills и El-Gamal Flour mills (328 хил. т.) и Adamz Grains (212 670 тона).
По отношение на произхода (приложена таблица), от Русия през 2024 г. са внесени 10.88 млн. тона, които са 74% от целия внос. За сравнение през 2023 г. от Русия са внесени 7.56 млн. тона или 69,5% от общия внос.
От България са внесени 451 345 тона пшеница, съответно 49 596 т. (май), 49 959 (юли), 100 103 (август), 97 178 (септември), 52 500 (октомври) и 102 009 (декември м.г.). , което извежда България на четвърто място сред износителите на пшеница в Египет. През 2023 г. България заема пето място с износ за Египет на 285 хил. тона.
|
|
страна на произход на пшеницата |
внос/т./ |
|
1. |
Русия |
10 876 149 |
|
2. |
Украйна |
1 957 073 |
|
3. |
Румъния |
963 838 |
|
4. |
България |
451 345 |
|
5. |
Франция |
179 650 |
|
6. |
САЩ |
170 195 |
|
7. |
Молдова |
49 693 |
|
8. |
Австралия |
26 649 |
|
9. |
Канада |
19 159 |
|
Общо: |
14 693 751 |
|
През втората половина на 2024 г. продължи спадът на цената на пшеницата почти до края на годината. Към началото на юли търговете се реализираха на цени от 298 – 304 щ.д./тон (C&F), към август – 260-264 щ.д./тон, към септември – 240-243 щ.д./тон, декември – 273-275 щ.д./тон.
Считано от началото на ноември м.г. бе прекъсната практиката за организиране на търгове от GASC за закупуване на суровината за нуждите на държавния сектор. Подобни функции понастоящем изпълнява държавната компания Future of Egypt Agency (Mostakbal Misr for Sustainable Development), до скоро с отговорности по снабдяването на Военновъздушните сили на Египет. При закупуване на пшеница последната не организира търгове, а договаря сделки директно с износителите при запазване на изискванията за качество. Новата агенция е сключила вече няколко договора (най-малко един в края на 2024 г.) за покупка на пшеница без да се обявяват данните. По непотвърдени и неофициални данни (ДП-Кайро и СТИВ не са били информирани за това) ръководството на компанията Mustakbal Misr for Sustainable Development е посетило няколко европейски страни в т.ч. България и Румъния (вероятно и други) и е договорило покупката на пшеница.
2. Други зърнени култури.
2.1. През 2024 г. в Египет са внесени 9 355 480 тона царевица. Ръстът от предходната година е почти 42%, когато обаче е внесено най-малкото количество за последните 10 години.
Водещите вносители в Египет на царевица са Бразилия, Украйна, Аржентина и др. (съгласно приложената таблица).
Топ 10 на компаниите-вносители са, както следва: Manasek, Cairo 3A, ADM/Medsofts, Cofco, Horus, Al-Magd, Oils&Grains Co, Cargil, El-Eman for Feed, Al-Waha for Feed, Venus International.
|
Внос на царевица |
|
|
година |
количество (т.) |
|
2016 |
8 767 394 |
|
2017 |
8 986 624 |
|
2018 |
9 094 544 |
|
2019 |
9 994 100 |
|
2020 |
10 062 063 |
|
2021 |
9 744 462 |
|
2022 |
8 626 761 |
|
2023 |
6 598 195 |
|
2024 |
9 355 480 |
|
произход на царевицата |
||
|
|
страна |
внос/т./ |
|
1. |
Бразилия |
5 110 648 |
|
2. |
Украйна |
3 247 794 |
|
3. |
Аржентина |
845 551 |
|
4. |
Румъния |
116 709 |
|
5. |
Молдова |
15 261 |
|
6. |
Сърбия |
11 290 |
|
7. |
Турция |
7 417 |
|
8. |
Русия |
810 |
|
Общо: |
9 355 480 |
|
2.2. Вносът на соя в Египет през 2024 г. е 3.84 млн. тона с годишен ръст от 73,3% (2.27 млн. тона през 2023 г.). Същият не достигна рекордното ниво от 2022 г. – 4.22 млн. тона.
Водещият износител на соя за Египет е САЩ (2.176 млн. тона), следвани от Бразилия (758 хил. тона), Украйна (690 хил. тона), Уругвай (123 хил. тона), Канада (57 хил. тона), Аржентина (30 хил. тона) и Румъния (5.5 хил. тона).
3. Тенденции и прогнози.
Египет запазва водещата си позиция на глобален лидер при вноса на пшеница. Вносът на суровината в африканската страна през миналата година регистрира рекордна стойност. Въпреки усилията на властите за нарастване на местното производство (чрез увеличаване на обработваемата земя, стимулиране на производителите и ограничаване на износа) се очаква тенденцията при вноса да продължи в дългосрочен план главно поради климатичните промени и прираста на населението. В този контекст консумацията на пшеница също се увеличава и вече надхвърля 20 млн. тона, докато местното производство се поддържа на около 9 млн. тона.
Пшеницата ще продължи да се разглежда като основна стратегическа суровина за страната, която продължава да увеличава наличните условия и бази за съхранение с цел възможно запасяване за над шест месеца с отчитане на разликите в цената и най-вече на продължаващите регионални кризи и конфликти.
Промяната на условията при вноса, предназначен за държавния сектор до голяма степен ограничава свободната конкуренция на износителите и може да се разглежда в контекста на цялостното влияние на военния фактор върху икономиката на страната. Ограничава се възможността за прозрачност и оценка на покупната цена, количества и производител. Нарастват обаче условията за сключване на бартерни сделки, към каквито се стремят египетските власти с оглед на продължаващите чуждовалутни ограничения. Директният подход на договаряне предполага целенасочено взаимодействие с представители на организацията – вносител (СТИВ-Кайро е в готовност за съдействие).
Същевременно партньорството с частния сектор също следва да се отчита с перспектива в средносрочен план, като делът на сектора при вноса ще се запази и дори ще нарасне (поет ангажимент от властите за нарастване ролята на частния сектор).