Владислав Горанов: Присъединяването на България към ЕRM II ще бъде в сроковете, договорени с ЕЦБ
„Еврозоната е задължение, тя е цивилизационен избор да участваш в Европейския съюз. Присъединяването към нея е процес, който продължава близо 2 години. Десетките са стъпките, изминати дотук. И последната банка, която трябва да си увеличи капитала, ще го направи в сроковете, които са договорени с Европейската централна банка, така че процесът да бъде финиширан успешно“, заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Бизнес.БГ“ на Българската национална телевизия.
Според него, особено в период на криза, се показва, че големите икономики, които действат заедно, са много по-готови за отговор на предизвикателствата от малките, особено държави, които нямат собствена валутна политика. „Еврозоната е жив организъм на икономики с обща кръвоносна система, което дава изключително много възможности. Ние не трябва да гледаме консуматорски на еврозоната или на присъединяването към ЕС. Ние сме част от обща система от ценности, която дава много големи икономически възможности, особено за по-слаборазвитите държави“, допълни министър Горанов.
Финансовият министър коментира отново възможностите за подкрепа на бизнеса и на гражданите. „Трудно е за държава във валутен борд, която няма собствена емисионна политика, да предлага подобни по мащаб грантови мерки, като САЩ и Германия. Нашите инструменти за ликвидност са в размер на 4,5 млрд. лева. Ние също имаме грантове и то сериозни – мярката, която е свързана с подкрепа на работодателите да съхранят заетост, е за 1,5 млрд. лв. Основният й фокус е работниците да запазят доходите си“, подчерта Горанов. Той изброи и част от останалите мерки за подкрепа: за самотноживеещи родители, за грантове за микро и малък бизнес в размер между 3 000 и 10 000 лв. по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Министърът отхвърли възможността за преразглеждане на данъчната политика през 2020 г. „Увеличаването на данъците в период на криза не е правилната мярка и е изключително грешно стопанско решение“, подчерта финансовият министър, като допълни, че не очаква да се наложи и втора актуализация на бюджета, но „трябва да сме много предпазливи с общите ресурси, с които разполагаме“. Той заяви, че не изключва нито една опция за заеми, но сега не се налага обсъждането на такъв от МВФ, тъй като преди това има много други възможности, които българският парламент е разрешил на правителството.
Относно разчетите за подкрепа на НОИ министър Горанов напомни, че е увеличен фонд „Безработица“, за да може да поеме удара, свързан с новорегистрираните безработни, и да бъде източник за финансиране на мярката за подпомагане на работодателите за запазване на работни места.
Министърът съобщи, че НЗОК отчита изключителен спад на хоспитализациите заради епидемиологичната обстановка. Това е наложило приемане на механизъм за автоматично финансиране, а не на базата на извършената дейност по клинични пътеки от договорните партньори за болнична и извънболнична помощ, за да може да се осигури тяхното функциониране, заяви Горанов. Надзорният съвет на НЗОК е приел решение в периода на извънредното положение да се финансират на 85 % от заработката за предходната година. Министърът е оптимист, че след кризата в сферата на здравеопазването ще има промени с оглед по-добра медицинска грижа и по-добро обслужване.
Владислав Горанов сподели и как вижда Европа в икономическо отношение след кризата. „Всички решения, които се предлагат напоследък, са в полза на консолидация. Такъв тип дълбока криза помага за премахването на дребните схоластични спорове между отделните държави колко единна трябва да е Европа. Аз съм оптимист, че след кризата Европа ще излезе по-мъдра и по-обединена“, заключи той.
