В своята пролетна прогноза ЕК очаква забавяне на растежа на българската икономика до 1,5 % през 2023 г., последван от ускоряване от 2,4 % през 2024 г.

Европейската комисия прогнозира икономическия растеж на България да се забави до 1,5 % през 2023 г. (от 3,4 % през 2022 г.) и да се увеличи до 2,4 % през 2024 г. Растежът на потреблението на домакинствата ще остане силен в началото на 2023 г., но след това ще се забави поради покачване на лихвените проценти и по-умерено нарастване на заплатите. Инвестициите ще бъдат подкрепени от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По-слабото външно търсене, наред с планирани ремонти на предприятия в металургията и енергетиката, както и ограниченията за износ на петролни продукти произведени със суровини от Руската федерация, ще забавят значително растежа на износа през 2023 г., което ще бъде последвано от ускорение през 2024 г.

Рисковете пред прогнозата са като цяло балансирани. В посока нагоре са бързото нарастване на номиналните доходи и потреблението на домакинствата. От друга страна, по-силен спад във външното търсене и по-директно преминаване към по-високи лихвени проценти във вътрешния пазар може да потиснат икономическата активност.

Очакванията на ЕК за пазара на труда са, че той ще остане затегнат, с перспективи за постепенно забавяне на нарастването на заплатите. Растежът на компенсацията на един нает се предвижда постепенно да се забавя (до 13,5 % през 2023 г. и 9,1 % през 2024 г.), първоначално в търгуемия сектор, поради по-слабото представяне на износа и по-ниската инфлация. След това тази тенденция ще се разпространи и в останалата част от икономиката. Заетостта ще нарасне минимално през 2023 и 2024 г. (с темп от 0,3 % и за двете години), тъй като броят на безработните лица е намалял значително през последните години и работната сила като цяло се свива.

ЕК очаква средногодишната инфлация да се забави от 13 % през 2022 г. до 9,4 % през 2023 г. и 4,2 % през 2024 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос през прогнозния хоризонт, докато темпът на поскъпване при храните ще остане висок през 2023 г. и ще се забави през следващата година. Очакванията са инфлацията при услугите да продължи да се ускорява, като ще остане сравнително висока и през 2024 г.

През 2023 г. се очаква бюджетният дефицит на начислена основа да възлезе на 4,8 % от БВП, а дългът да достигне 25% от БВП. Въпреки, че към датата на изготвяне на прогнозата на ЕК, не е имало одобрени от правителството и парламента мерки за консолидация на баланса на сектор „Държавно управление“, на увеличенията на заплатите и пенсиите, които имат бюджетни разходи от около 3,5 % от БВП през 2023 г., се отчитат, че няколко фактора могат да помогнат за ограничаване на дефицита. По отношение на разходите се очаква, че  нетните разходи за програмите за справяне с ефектите от високите енергийни цени ще имат значително по-малък ефект през тази година в сравнение с 2022 г. Разходите за мигрантите от Украйна, също трябва да имат много по-малък ефект върху бюджета през текущата година. Наред с това, данъчните приходи ще бъдат благоприятствани от повишението на доходите и от по-високото потребление и нарастващите цени на стоките и услугите. Във връзка с приключване на проектите финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове (2014-2020 г.) се прогнозира публичните инвестиции да достигнат най-високата си стойност през 2023 г. В прогнозата се очаква текущите разходи да растат по-бързо от приходите, но въздействието върху дефицита ще бъде компенсирано от по-ниското национално финансиране на публичните инвестиции.

В прогнозата на ЕК е отбелязано, че доколкото парламентарно представените формации са се ангажирали с приемане на мерки за консолидиране на бюджетната позиция, съществува положителен риск фискалните показатели през 2023 г. да бъдат по-добри от очакваното.