В първия доклад относно състоянието на цифровото десетилетие се призовава за колективни действия за постигане на цифровия преход

В първия доклад за състоянието на цифровото десетилетие, публикуван вчера, 27 септември, се предоставя цялостен преглед на напредъка към постигане на цифровата трансформация, за да се даде възможност на ЕС да увеличи своята цифрова независимост и да стане по-устойчив и по-конкурентоспособен. Той включва оценка на резултатите на ЕС по отношение на целите и задачите на Европа до 2030 г., като се поставя акцент върху четири основни стълба: цифрови умения, цифрова инфраструктура, цифровизация на предприятията, включително използването на изкуствен интелект (ИИ), и цифровизация на обществените услуги. Той включва и мониторинга на Европейската декларация относно цифровите права и принципи, която отразява ангажимента на ЕС за сигурна, безопасна и устойчива цифрова трансформация, поставяйки хората в центъра на вниманието.

Докладът от 2023 г., който е първият от поредица от годишни доклади, е призив към държавите членки за колективни действия за преодоляване на настоящия недостиг на инвестиции, ускоряване на цифровата трансформация в Европа и увеличаване на усилията за постигане на целите на политическата програма „Цифрово десетилетие“ (ППЦД). ППЦД беше приет от Европейския парламент и Съвета и влезе в сила на 9 януари 2023 г., като включва система за съвместно управление между ЕС и националните органи.

Представените в доклада от 2023 г. хоризонтални препоръки и специфичните за всяка държава препоръки очертават ясен и оперативен път напред. Препоръките ще бъдат основата за обсъждане и сътрудничество между Комисията и държавите членки относно начините за постигане на общите ни цели. Тази работа ще бъде подкрепена чрез изпълнението на широкомащабни многонационални проекти, включително нововъведените консорциуми за европейска цифрова инфраструктура.

За България Европейската комисия препоръчва да се ускори внедряването на мобилните мрежи за пренос на данни от пето поколение (5G), да се подобри цифровизацията на обществените услуги и бизнеса, да се повиши образованието по нови технологии.

България има възможност да подобри представянето си в цифровия преход, посочва ЕК. Неравномерното разпределение на цифровата инфраструктура в селските райони изисква допълнително внимание, се допълва в доклада. Разпространението на цифрови обществени услуги все още е ниско и са необходими целенасочени мерки, включително максимално ограничаване на административната тежест за дружествата, добавя комисията.

Само около една трета от българите на възраст между 16 и 74 години имат поне основни цифрови познания и умения, а едва осем на сто притежават по-задълбочени умения в тази област. България има нисък дял на специалисти по информационни технологии (3,8 на сто при средно в ЕС 4,6 на сто), но бележи най-висок дял на жените в тази област (28,9 на сто при средно в ЕС 18,9 на сто). Делът на завършилите образование по информатика у нас е 4,9 на сто, при средно за ЕС 4,2 на сто, сочат данните. Комисията препоръчва нашата страна значително да увеличи усилията в областта на цифровите умения и да повиши възможностите за преквалификация.

България постигна много добър напредък в областта на фиксираната широколентова свързаност, отбелязва комисията и отчита, че у нас достъпът до оптичен интернет е по-висок от средното в ЕС. Допълва се, че разпространението на 5G напредва и достига 67 на сто, но са необходими още усилия.

Цифровизацията на бизнеса в България изостава значително от другите страни в ЕС и има нужда от допълнителни действия в тази посока, препоръчва ЕК. Делът на българските дружества с услуги в облак е един от най-ниските в ЕС, сочи оценката. Допълва се, че нашата страна се представя под средното равнище в ЕС по повечето от целите в областта на цифровизацията на обществените услуги. Отчита се, че у нас услугите на електронното правителство се използват по-рядко, отколкото в останалите страни от ЕС. Отбелязва се, че достъпът до електронни здравни досиета в България е по-висок (77 на сто) от средното равнище (72 на сто). Отправена е препоръка да се разяснят на гражданите възможностите да използват електронното управление.

Комисията отбелязва, че нашата страна разполага с 6,27 милиарда евро по плана за възстановяване на икономиката от пандемията, като близо една четвърт от тези средства (1,6 млрд. евро) са за цифровизация.

За повече информация:

Първи доклад за състоянието на цифровото десетилетие — въпроси и отговори

Информационен документ за състоянието на цифровото десетилетие

Първи доклад за състоянието на цифровото десетилетие