Автор: Петър Ганев, Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Данните от преброяването на населението показват, че делът на хората с висше образование в страната на 7 и повече години нараства от 19,6% през 2011 г. до 25,5% през 2021 г. Броят на хората, които имат висше образование, се е увеличил от 1 349 хил. на 1 560 хил., тоест с 211 хил. души на фона на рекорден спад на населението между двете преброявания. Данните ясно показват, че образователната структура на населението се подобрява, но за да е пълно разбирането ни за обхвата на висшето образование проследяваме дела на висшистите в всяка от отделните възрастови групи.
Детайлната разбивка на данните, която ИПИ получи от Националния статистически институт, разкрива постоянен тренд на покачване на дела на висшистите през поколенията. Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той постепенно се увеличава до 25,6% за възрастовата група на 55-64 г., 30,8% за групата на 45-54 г., 38,5% за групата на 35-44 г. и 41,6% за групата на 25-34 годишните. Тези данни категорично показват, че вече устойчиво над 40% от младите хора в страната завършват висше образование. През последните няколко десетилетия основната тенденция е преливането на хора от средното към висшето образование, като при младите двете групи почти се изравняват.
Интересно е да проследим и образователната структура на населението в цялата страна. За целта ще се фокусираме в широката възрастова група 25-64 г., която показва образованието на хората в активна възраст на пазара на труда. Общо за страната делът на висшистите тази група е 33,6%, което означава. В столицата обаче делът на висшистите сред населението от 25 до 64 години достига 54,3% – тоест доста над половината от трудоспособното население е с висше образование. Над 40% са висшистите в тази възрастова група в общините Варна (49,2%), Велико Търново (45,2%), Пловдив (45,1%), Благоевград (42,1%) и Бургас (41,9%). В страната има 26 малки общини, в които делът на висшистите в групата на 25-64-годишните е под 10%.
Малко над половината от населението на възраст от 25 до 64 години е със средно образование – 51,3%, а други 11,5% са с основно образование. Регионалната карта обаче показва големи различия в страната, като се откроява и деление изток-запад. В много райони в Източна България се наблюдава сравнително висок дял на населението с основно образование (над 20%), което се отразява негативно както на заетостта, така и на възнагражденията. В тези райони се наблюдава и по-висок дял на хората без образование и съответно на неграмотните – в някои случаи неграмотните достигат 5-10% от населението на възраст 25-64 г. Видимите клъстери са няколко – в регионите около Сливен и Ямбол, големи части от Североизтока, но и компактни групи общини край Стара Загора. Не е случайно и че това са същите общини, където виждаме и най-сериозните провали на средното образование – както от гледна точка на изключително слабите резултати на външните оценявания и матурите, така и проблемите с ранното отпадане от училище.
Погледът към образователната структура на населението, с разбивка по възрастови групи и региони, разкрива две големи предизвикателства през образователната система. Първото е все още големият дял на хората с основно и по-ниско образование в някои региони, което води до липса на знания и професионални умения, а в някои случаи и на грамотност, и слаба реализация на пазара на труда. Второто е свързано не с обхвата на различните степени на образование, а с неговото качество, като това касае както училищата, така и университетите. И докато в училищата фокусът постепенно попада върху качеството – със стимул в заплащането на учителите и дискусия за промяна в учебните програми, във висшето образование се тръгна напълно нелогично към премахване на таксите, тоест фокус върху обхвата, а не върху качеството. Отворен е въпросът дали изобщо има проблем за решаване във висшето образование – при 38-42% покритие при по-младите, България очевидно покрива формалните изисквания за дела на висшистите, а по никакъв начин не се засяга релевантността на придобитото образование и резултатите на пазара на труда, които се следва да са водещи.