Пазарите на въглища, подобно на тези за петрол и природен газ, преживяха турбулентни три години в резултат на пандемията и нахлуването на Русия в Украйна, което предизвика първата наистина глобална енергийна криза.
Глобалното потребление на въглища достигна нов исторически връх през 2022 г. и ще се задържи близо до това рекордно ниво и през тази година, тъй като силният растеж в Азия както за производство на електроенергия, така и за промишлени приложения, компенсира спада в САЩ и Европа, според актуализирания през юли пазарен доклад на Международната енергийна агенция.
Потреблението на въглища през 2022 г. се е увеличило с 3,3 % до 8,3 млрд. тона, поставяйки нов рекорд. През 2023 г. и 2024 г. незначителният спад в производството на електроенергия от въглища вероятно ще бъде компенсиран от ръст в промишленото използване на въглища, се прогнозира в доклада, въпреки че има големи различия между отделните географски региони.
Очаква се през 2023 г. на Китай, Индия и страните от Югоизточна Азия да се падат общо 3 от всеки 4 тона въглища, потребени в световен мащаб. В Европейския съюз ръстът на търсенето на въглища е минимален през 2022 г., тъй като временният скок в производството на електроенергия от въглища е почти компенсиран от по-ниското им използване в промишлеността. Очаква се потреблението на въглища в Европа да намалее рязко през тази година, тъй като се разширява използването на възобновяеми енергийни източници, а ядрената и водната енергия частично се възстановяват от неотдавнашните си спадове. В Съединените щати отдръпването от въглищата се стимулира и от по-ниските цени на природния газ.
След три турбулентни години, белязани от шока от Covid-19 през 2020 г., силното възстановяване след пандемията през 2021 г. и сътресенията, предизвикани от руската инвазия в Украйна през 2022 г., въглищните пазари засега се връщат към по-предвидими и стабилни модели през 2023 г. Според оценките търсенето на въглища в световен мащаб е нараснало с около 1,5 % през първата половина на 2023 г. до общо около 4,7 млрд. тона, което се дължи на увеличение с 1% при производството на електроенергия и с 2% при неенергийните промишлени сектори.
По региони търсенето на въглища е намаляло по-бързо от предварително очакваното през първата половина на тази година в Съединените щати и Европейския съюз – съответно с 24% и 16%. Търсенето от двамата най-големи потребители – Китай и Индия, обаче нараства с над 5 % през първата половина на годината, което компенсира с повече от половин процент спадовете в други страни.
„Въглищата са най-големият самостоятелен източник на въглеродни емисии от енергийния сектор, а в Европа и Съединените щати ръстът на чистата енергия доведе до структурен спад в използването на въглища“, заявява директорът на отдел „Енергийни пазари и сигурност“ на МАЕ Кейсуке Садамори при представянето на доклада. „Търсенето обаче остава упорито високо в Азия, въпреки че много от тези икономики значително увеличиха възобновяемите енергийни източници. Необходими са повече политически усилия и инвестиции – подкрепени от по-силно международно сътрудничество – за да се стимулира масиран скок към чистата енергия и енергийната ефективност, за да се намали търсенето на въглища в икономиките, където енергийните нужди растат все по-бързо.“
Пренасочването на търсенето на въглища към Азия продължава. През 2021 г. на Китай и Индия вече се падат две трети от световното потребление, което означава, че заедно двете държави използват два пъти повече въглища, отколкото цялата останала част от света. През 2023 г. техният дял ще бъде близо 70%. За разлика от тях Съединените щати и Европейският съюз, които преди три десетилетия заедно представляваха 40 %, а в началото на този век – над 35 %, днес представляват по-малко от 10 % от въглищното потребление.
Същото разделение се наблюдава и при производството. Тримата най-големи производители на въглища – Китай, Индия и Индонезия – са произвели рекордни количества през 2022 г. През март 2023 г. и Китай, и Индия поставиха нови месечни рекорди, като Китай надхвърли 400 млн. тона за втори път в историята, а Индия надхвърли 100 млн. тона за първи път. Също така през март Индонезия изнесе почти 50 млн. тона – обем, който никога досега не е бил експортиран от никоя държава. За разлика от тях, Съединените щати, някога най-големият производител на въглища в света, са намалили производството си повече от два пъти от пика му през 2008 г.
След изключителната волатилност и високите цени от миналата година, цените на въглищата спаднаха през първата половина на 2023 г. до същите нива като тези, наблюдавани през лятото на 2021 г., благодарение на голямото предлагане и по-ниските цени на природния газ. Цените на термичните въглища отново се върнаха под тези на коксуващите се въглища, а голямата премия за австралийските въглища намаля след отшумяването на разрушителните климатични аномалии, вследствие на Ла Ниня, което възпрепятстваше производството. Руските въглища намериха нови пазари, след като бяха забранени в Европа, със значителни отстъпки в цените. По-евтините въглища направиха вноса по-привлекателен за някои чувствителни към цените купувачи. Китайският внос почти се е удвоил през първата половина на тази година, а световната търговия с въглища през 2023 г. се очаква да нарасне с повече от 7%, изпреварвайки общия ръст на търсенето, за да се доближи до рекордните нива, наблюдавани през 2019 г. Търговията с въглища по море през 2023 г. може да надхвърли рекорда от 1,3 млрд. тона, поставен през 2019 г.
Източник: Институт за енергиен мениджмънт