Цветан Симеонов, председател на БТПП: Тежестта пада върху работодателите, но без да е обсъдено с нас

Интервю на Венцислав Генков, Монитор

Г-н Симеонов, защо работодателите са против увеличаването на максималния осигурителен доход?

В началото на седмицата на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) Асоциацията на организациите на българските работодатели АОБР) връчи на председателя на НСТС Валери Симеонов и на министъра на финансите Владислав Горанов протестно писмо срещу обявеното съгласие между правителството и синдикатите за промени в основните параметри на пенсионно-осигурителната система. Обявено беше, че договореността между тях е за увеличение на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. от 1.1.2019 г., за увеличение на тавана на пенсиите от 910 лв. на 1200 лв. от 1.7.2019 г. и за увеличение с 10% на заплатите в държавния сектор, считано от 2019 г.

С връченото протестно писмо членовете на АОБР (сдружение на БТПП, АИКБ, БСК и КРИБ) изразиха категорично несъгласие да се съгласуват по сепаративен начин, без участието на представителните на национално равнище работодателски организации, основни и важни бюджетни и осигурителни параметри.

Къде са разминаванията?

Имаме сериозни възражения срещу обявената промяна, защото е в драстично противоречие с огласените предизборни обещания и управленската програма на управляващата коалиция да не се увеличават данъчните и осигурителни задължения, а и за съжаление отново не е обоснована с каквито и да било икономически и финансови показатели. БТПП констатира, че предлаганото увеличение на максималния осигурителен доход не съответства на средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021 г., приета с Разпореждане на МС № 264/19.4.2018 г., защото там е записано:

„За периода 2019-2021 г. се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивото от 2018 г.“; „За периода 2019-2021 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда: да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивото от 2018 г….. Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв. за целия период…Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска“ (раздел 1.2. „Осигурителна политика“).-

Все пак правителството предлага и обсъжда с бизнеса и синдикатите...

Ясно е, че понякога обстоятелствата могат да наложат промяна, но в една страна от европейското семейство не бива да става без двустранна съгласуваност, без участието на работодателските организации. Обикновено това в България се случва в условията на преобладаващи популистки нагласи преди предстоящи избори – в случая преди изборите за европейски парламент и на органи за местно самоуправление. Сепаративността в преговорите между отделни социални партньори не съответства и на международни принципи за социално партньорство. Това противоречие е още по-недопустимо в случаите, когато въпросите, по които се договаря, засягат в значителна степен работодателите. Не бива да се забравя, че работодателите със заплащаните от тях данъци и осигурителни вноски (60% от дължимите осигурителни вноски за лицата и със заплащаните от тях обезщетения за първите три дни временна неработоспособност за работещите по трудови правоотношения) имат по-голям принос в държавния бюджет и в бюджета на НОИ. Поради това повишаването на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. ще натовари в сериозна степен работодателите. Едновременно с това не са налице каквито и да било аргументи по какви причини. Така в двустранен порядък без обсъждане с работодателите се обяви 10% увеличение на заплатите на служители от държавния сектор, въпреки че ние не сме забелязали да е намаляла бюрокрацията, за да бъдат стимулирани служителите в сектора. Надявам се, че това няма да се мултиплицира и превърне в практика.