Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
На фона на нарастващите цени, повишена икономическа несигурност и дори обсъждане на мерки, насочени към гарантиране на доставките на основни храни, доходите и потребителското поведение на домакинствата излизат на преден план. Публикуваните от НСИ данни за доходите на домакинствата през 2021 г. ни дават ясен поглед върху преструктурирането им в хода на икономическото възстановяване след пандемията и на прага на новия икономически шок от войната в Украйна.
През 2021 г. средният доход на лице от домакинство[1] достига 7705 лева, спрямо 7002 лева година по-рано – това е най-високият номинален ръст в рамките на последното десетилетие. Трябва да имаме предвид обаче, че това беше и година на сериозно повишение на потребителските цени в резултат на разхлабената политика на централните банки, накъсването на веригите на добавена стойност и поскъпването на енергоносителите. По тази причина реалният (дефлиран с промяната в цените) ръст на доходите е по-показателен, като той достига 6,5% за година през 2021 г., спрямо 4,4% през 2020 г. и 6,3% през 2019 г. С други думи, ръстът през миналата година е сравним с този от най-силната година на пазара на труда преди Covid-19 , и имаме всички основания да говорим за връщане към прекризисните процеси.
В пандемичната година в резултат на бързото повишаване на безработицата и свиване на заетостта, съчетани в повишенията на социални плащания и пенсии в опит за борба с кризата се промени и структурата на доходите, като средния дял на работна заплата в общите доходи спадна с 0,5 пр.п. спрямо предходната година до 56,1%. През 2021 г. и при това разпределение има нормализация, като доходите от заплата достигат 56,8%, което дори надхвърля с 0,2 пр.п. равнището от 2019 г. Същевременно делът на доходите от пенсии също расте и достига 30% от общия доход при 28,8% през 2020 г. Повишенията в дяловете и на заплатите, и на пенсиите са за сметка на спада на дела на социалните плащания и обезщетения, което е поне отчасти следствие от рекордно ниската безработица, която според данните на Агенция по заетостта достигна 150-160 хиляди регистрирани безработни в последните месеци на 2021 г.
Процеси на нормализация се наблюдават и при разходите на домакинствата, като спад до 29,2% - 0,9 пункта в сравнение с предходната година - има в разходите за храна и безалкохолни, които бяха нараснали през 2020 г., а така също и при алкохола и съобщенията. Този спад на разходите е компенсиран с увеличение на дела на други групи – сред тях облеклото и обувките (с 0,6 пр.п), свободното време и отдиха (с 0,4 пр.п), транспорта (с 0,2 пр.п.). Това връщане към предкризисната структура на разходите от своя стана означава, че домакинствата са се върнали най-общо към предишните си навици в отсъствието на най-строгите ограничения пред пътуванията, търговията, социалния живот и развлеченията. По-дългосрочната тенденция е към общо свиване на дела на стоките „от първа необходимост“, като разходите за храна и безалкохолни напитки са се свили от 33,4% през 2012 г. до 29,2 % през последната година – общ белег за повишаване на жизнения стандарт.
През 2021 г. текат ясни процеси на нормализация на структурата и разпределението на домакинските бюджети. Всичко това обаче отразява състоянието и динамиката преди избухването на военния конфликт между Русия и Украйна, който доведе до значително повишаване на инфлационния натиск, най-вече по линия на горивата и храните. Това носи със себе си допълните рискове от реален спад на доходите, ако темпът на повишение на заплатите и социалните плащания не надхвърли този на потребителските цени, но на този етап е прекалено рано да се правят конкретни прогнози за баланса между доходите и разходите в година на толкова висока несигурност.
-------------
[1] Виж определение тук:
https://nsi.bg/bg/content/3218/%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0