Договорените писмено условия гарантират в най-пълна степен правата на работещите и на работодателите
По повод активизирането на търсенето на работна сила ИА „Главна инспекция по труда“ обръща внимание, че несигурността на пазара на труда, предизвикана от продължаващата епидемична обстановка, повишава риска от злоупотреби с трудовите права. Правата и на работещите, и на работодателите се гарантират в най-пълна степен само ако са договорени писмено в трудов договор, регистриран в Националната агенция за приходите.
Преди реално да започнат да полагат труд на работните си места, наетите лица трябва да получат задължително екземпляр от сключен трудов договор, подписан и от двете страни, копие от уведомлението, с което той е регистриран в НАП, и длъжностна характеристика. Липсата на регистрация на договора дава възможност на работодателя да не внася дължимите данъци и осигурителни вноски върху възнагражденията, от което работещите губят осигурителни права. С издаден от НАП персонален идентификационен код всеки може да провери дали трудовият му договор е регистриран. Работодател, който използва недеклариран труд, подлежи на санкция от минимум 1500 лв. и възможностите му за участие в обществени поръчки е ограничено за срок от 3 години. Той няма право да допуска до работното място работник преди да е регистрирал в НАП трудовия договор с него.
Ако желае да провери уменията им, работодателят може да сключи с наетите лица договор с клауза за срок на изпитване, в рамките на който трудовото правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие и без обезщетение освен за неизползван платен годишен отпуск. Според Кодекса на труда срокът на изпитване може да бъде до 6 месеца. Ако изрично не е уговорено друго, то от него могат да се възползват и двете страни. Ако срокът на изпитване е уговорен в полза на едната страна, то другата дължи предизвестие при напускане. Ако не е уговорено друго, за постоянен трудов договор срокът на предизвестието е един месец, а за срочен трудов договор – 3 месеца, но не повече от изтичането на срока му.
За да бъдат защитени в най-пълна степен правата им, работниците и служителите следва да не се съгласяват да работят при условия, договорени устно и да подават сигнали, докато още са на работните си места и може да бъде установено безспорно, че полагат труд. Честа практика е в Инспекцията по труда да постъпват сигнали от работници, които са работили без трудов договор и не им е платено, след като са освободени. В тези случаи контролните органи на Инспекцията по труда не могат да се възползват от правомощията си да обявят съществуване на трудовото правоотношение. Друга практика е при прекратяване на трудовото правоотношение да не се изплаща част от възнаграждението. В тези случаи Инспекцията по труда няма правомощия да залъжи работодателя да ги изплати.
На сайта на ИА ГИТ в рубриката „Административно обслужване“ е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали, като контролът е по-ефективен, ако те се подават, докато работещите могат да бъдат установени да полагат труд. При несъгласие с начина на упражняване на контрола от инспекторите по труда или при данни за корупционни практики и работодатели, и работещи могат да подадат сигнал в Главна инспекция по труда. ИА ГИТ гарантира нулева толерантност към корупцията, доказателство за което е, че без да е задължена по закон, в Агенцията е създаден отдел „Контрол на инспекционната дейност“, изпълняващ функциите на вътрешен одит. Повече информация за подаване на сигнали за корупция може да бъде получена на интернет страницата на Инспекцията по труда, в рубриката „Антикорупция“.
