Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
На фона на рязкото покачване на политическата несигурност през изминалата седмица е лесно да забравим, че в парламента се развива и друга дейност освен гласуване на вотове на недоверие. Сред по-интересните законопроекти от миналата седмица е този за изменение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който цели да облекчи административните условия и изисквания за привличане на квалифицирани кадри от страни извън ЕС. Промените представляват значителна либерализация, която в дългосрочен план може ако не да реши, то поне да облекчи острия недостиг на кадри на българския пазар на труда.
Законопроектът предвижда елиминиране на голяма част от пречките пред кандидатстване за т.нар. „Синя карта“, както и създава възможност за командироване на наети чрез този механизъм чужденци в рамките на ЕС. Регулира се и станалата все по-популярна след ковид кризата възможност за работа от разстояние. Вероятно най-важната промяна обаче е разширяването на кръга на типовете образование и професионална квалификация, които позволяват на чужденците да кандидатстват за такова разрешително за работа, както и заместване на призната образователна степен с релевантен работен опит. И двете мерки на практика разширяват кръга на потенциалните кандидати. Не се спираме подробно на останалите промени, но почти всички целят облекчаване на бариерите – от регистрирането на адреси, през издаването на разрешения за пребиваване на семействата до продължаването на валидността на „синята карта“.
Предложените изменения са повече от добре дошли – предишни анализи на функционирането на механизма ясно сочат, че той не постига целта си, най-вече заради много тежките изисквания, в това число за тавани на заплащане на работниците в нея, както и сериозните административни изисквания. За това говорят и публикуваните от Евростат данни за употребата на механизма – в пиковата 2019 г. броят на регистрираните по него работници достига 37 хиляди, но 29 хиляди от тях са в Германия, по 2 хиляди – в Полша и Франция. Видимо подходът работи най-вече за най-привлекателните пазари на труда в ЕС, а за случая на Полша най-вероятно обяснението е значителната трудова миграция от съседна Украйна. Същевременно, в края на миналото десетилетие в България от този метод за намиране на заетост за чужденци са се възползвали по малко над 250 души годишно – капка в морето на фона на изключително сериозния недостиг на работници.
Въпреки че българският пазар на труда претърпя временно свиване на заетостта и ръст на безработицата през 2020 г., това влошаване е вече далеч зад нас, а на дневен ред отново е недостигът на работна сила. Според последните проучвания на НСИ към май 2022 г. сред работодателите в индустрията проблеми с осигуряването на персонал имат 29% от фирмите, в строителството – 33%, в търговията – 15%, в услугите – 22%. Проблеми се идентифицират и с достъпа до определени умения. В дългосрочен план няма изгледи страната да е в състояние да осигурява достатъчно подготвени специалисти за икономиката си, особено предвид очертаната от преброяването тенденция към бърз спад на населението в трудоспособна възраст.
Ремонт на механизма се налага и заради бежанската вълна от Украйна – според последните данни от правителствения сайт за бежанците над 82 хиляди от влезлите са останали в страната, а значителна част от тях са трудоспособни. Предвид изгледите са дълго продължаване на военните действия, вероятността много от тях да останат в България – и оттам да търсят интеграция на пазара на труда, редно е да бъдат премахнати максимално много ограничения и административни пречки пред тяхното наемане и пълноценна реализация.
Разбира се, привличането на чужденци не е трайно - или единствено – решение на проблемите на пазара на труда в България, особено предвид отворената конкуренция с водещите икономики на ЕС. Единственото дългосрочно решение е фокусът върху производства и услуги с висока добавена стойност и елиминиране на „ръчния труд“, в който се прахосва човешки потенциал. В краткосрочен план обаче либерализирането на режима на наемане на чужденци от трети страни може да даде глътка въздух, запълвайки празнини на вече задъхалия се пазар на труда преди по-мащабните трансформации.