Коя от двете безработици да гледаме

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика

Сравнително добрият период за българската икономика и дълготрайните позитивни тенденции на трудовия пазар могат да имат успиващо действие върху анализаторите на протичащите процеси. Ако има един урок, който трябва да си припомним от предходната криза, то е че у нас проблемите на пазара на труда назряват бавно, но ескалират бързо.

Тук обаче не става дума за някакви назряващи кризи на пазара на труда, а за това кой към момента е по-подходящият инструмент за тяхното навременно идентифициране – данните на Агенция по заетостта (АЗ) или тези на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че двете институции изчисляват безработицата по различен начин и съответно резултатите им не са директно сравними, в този материал ще направим именно това, с всички необходими условности.

Тенденциите, наблюдавани от АЗ и НСИ, са аналогични, а разликите в коефициента на безработица – минимални (виж Графика 1). Така например, годишните данни за пазара на труда, които НСИ публикува през миналата седмица, показаха спад на безработицата до рекордно ниските 5,2% през 2018 г. Въпреки че АЗ все още не са публикували официално данни за средногодишното ниво на безработицата за миналата година, нашите изчисления на база получени от агенцията месечни данни, също сочат очаквано рекордно ниско ниво от 6,2%.

Графика 1. Коефициент на безработица (2003-2018), %

Източник: ИПИ на база данни от АЗ (прогноза на ИПИ за 2018 г.) и НСИ

По правило икономическите анализатори разчитат в много по-голяма степен на данните на НСИ, тъй като те дават цялостна представа за случващото се на трудовите пазари, докато ролята на АЗ е много по-ограничена – фокусът на агенцията пада само върху безработните, които са регистрирани в бюрата по труда. НСИ използва по-широка дефиниция на понятието „безработен”, като регистрацията в бюрото по труда не е задължителна предпоставка за причисляването на едно лице в тази група. Напълно достатъчно е лицето през последните четири седмици активно да е търсило работа (или дори вече да е намерило такава, която очаква да започне до 3 месеца от наблюдавания период, което е случаят, например, с някои сезонни работници).

Друга основна разлика идва от знаменателя, който двете институции използват, за да изчислят коефициента на безработица, а именно броят на икономически активното население (заети + безработни). Докато НСИ актуализира броя на икономически активното население при всяко от своите изследвания, АЗ използва статична величина – броя на икономически активното население при последното преброяване на населението (3,282 млн. души). Разликата между статичната и актуализираната икономическа активност в периода след 2011 г. обаче никога не е била достатъчно значителна, за да доведе до кой знае какво разминаване в данните на двете институции. Сравнението между традиционния метод на изчисляване на коефициента на безработица от АЗ и корекцията му с данните за икономическа активност от НСИ показва близки стойности (Графика 2).

Графика 2. Коефициент на безработица на АЗ и корекция спрямо годишно актуализираните  данни за икономическата активност на НСИ

Източник: ИПИ на база данни от АЗ (прогноза на ИПИ за 2018 г.) и НСИ

В периода до 2011 г. коригираният коефициент на безработица е по-висок от официално регистрирания от АЗ, заради значителният спад на активното население в годините между 2001 и 2004 г. С настъпването на по-силни за икономиката години, икономическата активност се покачва отново, което води до сближаване на двата коефициента.  В периода след Преброяване 2011 корекцията на коефициента с ежегодните данни на НСИ за икономическата активност не показват особени различия, като дори обратното наблюдение е вярно – коригираният коефициент е малко по-нисък от официално публикувания от АЗ. Специално през 2018 г. очакваме тази корекция да покаже стойност от 6,1% при вече споменатото очаквано официално ниво от 6,2%.

Имаме ли проблем с данните?

Извадковият характер на провеждането от НСИ изследване „Наблюдение на работната сила” означава, че с продължаващия спад на броя на безработните лица в страната, данните на статистиката ни казват все по-малко за тях[1]. Това не е някаква критика, а просто обективна реалност и логично следствие от промяната на характеристиките на наблюдаваната съвкупност.

За да илюстрираме проблемите, до които това може да доведе при анализа на данните за пазара на труда, ще направим едно още по-неиздържано от направените дотук методологически сравнения на резултатите на НСИ и АЗ – сравнение на данните на областно ниво. През 2014 г., когато в страната има 384 хил. безработни лица, единствената област, в която НСИ признава за недостатъчна точност на коефициента на безработица, е Кърджали. През 2018 г. тези области са вече 6 – Габрово, Стара Загора, Кюстендил, София (област), Кърджали и Хасково.

Съпоставката с данните на АЗ за броя на реално регистрираните лица показват, че безработицата, публикувана от НСИ, за тези области (с изключение на Габрово[2]) най-вероятно е силно подценена. Най-фрапиращо е разминаването в София (област), където НСИ прави оценка за 700 безработни, при данни на АЗ за реално регистрирани 6500 души. Освен тези области двойно повече регистрирани безработни от страна на АЗ се виждат още в областите Благоевград и Пазарджик – други два потенциални източника на непредставителни данни в бъдещи изследвания. В останалите 20 области на страната оценките на АЗ и НСИ са близки, като в някои от тях се вижда и очакваният „превес” на идентифицираните от НСИ безработни лица.

Графика 3. Съотношение между отчетените от НСИ и АЗ безработни по области (2018)

Източник: ИПИ на база данни от АЗ (прогноза на ИПИ за 2018 г.) и НСИ

Бележка: НСИ посочва ниска точност при данните за областите, маркирани в червено

Въпреки че на национално ниво данните на НСИ са напълно в унисон с изискванията на Евростат, намаляващият брой на безработните в страната поставя обективни трудности пред тяхното точно проследяване посредством извадкови наблюдения, особено на регионално ниво. Причините за това са напълно обективни, но и ефектът върху данните е напълно реален, поради което изглежда необходимо поне през следващите 2-3 години фокусът на тема безработица да се измести към данните на АЗ.

[1] В Наблюдението на работната сила има показател, разпределящ безработните по начините на търсене на работа, като една от опциите е именно контакта с държавните бюра по труда. Относителният дял на идентифицираните от НСИ безработни, които влизат в такъв контакт, варира около 40% през годините - от 47,4% през 2003 г. до дъно от 36% през тежката за пазара на труда 2011 г. Стойността на показателя за 2018 г. е 40,1% при оценка на НСИ за броя на безработните от 173,3 хил. души. Така НСИ е достигнало до по-малко от 35% от реално регистрираните в бюрата по труда 203 хиляди души. Такъв нисък дял на покритие на регистрираните в бюрата по труда не е безпрецедентен, но е едно от обясненията защо през последните вече четири години коефициентът на безработица, изчисляван от НСИ, е по-нисък от този, изчисляван от АЗ. В същото време няма да е изненадващо, ако част от „безработните” по данни на АЗ всъщност работят и го признават пред анкетьорите от НСИ по време на интервютата, но не и пред АЗ, за да не изгубят достъпа си до обезщетения, възможности за допълнителна квалификация и оферти за работа.

[2] Интересно е, че данните за Габрово на двете институции съвпадат напълно (2100 безработни), въпреки ниската точност, посочена от НСИ.