Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Данните на НСИ[1] за второто тримесечие на 2021 г. вече позволяват да се проследи както отражението на кризата, така и възстановяването на доходите и разходите на домакинствата, заетостта и размера на работната заплата в страната. Сравнението на вторите тримесечия на 2019 г., 2020 и 2021 г. показва нивата на основните показатели отпреди пандемията, по време на шока за икономиката от първия локдаун и следкризисния период без затваряния.
- Доходите на домакинствата продължават да нарастват. Притеснително е, че през второто тримесечие на 2020 г. в резултат на увеличаването на безработицата делът на заплатите в общия доход се сви за сметка на нарастването на дела на доходите от пенсии, обезщетения и помощи. През 2021 г. това изкривяване се навакса и заплатите имат дори по-висок дял в доходите в сравнение с 2019 година.
- Разходите на домакинствата се увеличават през второто тримесечие на 2021 г. след спада през 2020 г., което подсказва определено успокояване след шоковите затваряния през 2020 и началото на 2021 година. Все пак ръстът на разходите спрямо 2019 г. е по-нисък от този на доходите. Делът на разходите за свободно време и култура все още не достига нивата от 2019 г., но ръстът спрямо 2020 г. е значителен.
- Икономическата активност намалява през второто тримесечие на 2020 г. и последващият ръст не може да компенсира резкия спад. Подобна тенденция се вижда при броя на обезкуражените лица на пазара на труда, което по-скоро се дължи на изпадане на тези безработни от търсещите работа към неактивните.
- Кризата през 2020 г. доведе до сериозен спад на заетостта и ръст на безработицата. През второто тримесечие на 2021 г. се вижда определено възстановяване, но нивата все още са далеч от предкризисните.
- Работните заплати нарастват както през периодите на затваряния, така и след тях. Част от това нарастване обаче се дължи два кризисни фактора. Първо, на типичното за кризисни ситуации освобождаване на нискоквалифицираните работници със сравнително ниски възнаграждения, което повишава средната заплата. И второ - на факта, че пандемията и затварянията се отразиха в най-голяма степен на заетостта в сектори с относително ниско ниво на заплащане, докато броят на наетите в гъвкавия ИКТ сектор и здравеопазването, които изискват по-високо квалифициран труд с по-високи възнаграждения, продължиха да нарастват.
Като цяло, данните показват определено възстановяване на доходите на домакинствата и пазара на труда, но то не може да компенсира резките промени в резултат на пандемията и последващата криза. Предстои да видим дали пазарите ще имат възможност да продължат подобрението си или скоро ще се наложи ново затваряне и нов трус за икономиката.
[1] Използвани са следните бази данни: 1) „Основни резултати от наблюдението на работната сила“, 2) „Наети лица и средна брутна заплата“ и 3) „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ за вторите тримесечия на 2019, 2020 и 2021 година.