Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Средствата по Националният план за действие по заетостта (НПДЗ) за 2022 г. се увеличават за втора поредна година и вече достигат 123 млн. лв.
Основната промяна сред всички 51 програми и мерки е в повишаването на средствата по регионалните програми за заетост – от 12 млн. лв. до 49 млн. лв., или с 300%. Програмите предвиждат осигуряването на заетост на 9150 безработни лица за период от 3 до 6 месеца. За сравнение през 2021 г. по тези програми са включени едва 2500 безработни. Работата включва поддържане на общинска собственост, пътища, паметници, екологични дейности, а в заетостта ще участват уязвимите групи на младежите, хората над 50-годишна възраст, нискоквалифицирани, хора с увреждания, продължително безработни и обезкуражени. Разширяването на програмите за заетост се описва редом до необходимостта от мерки за преодоляване на негативите от пандемията, но всъщност броят на безработните лица от разглежданите уязвими групи през 2021 г. вече е с 8% по-ниска от 2019 г. по данните на АЗ. Данните на НСИ също показват ясна тенденция към възстановяване на пазара на труда. В тази ситуация основният проблем на трудовия пазар отново е структурната безработица, която обаче не може да се преодолее с директно създаване на временна заетост, а с реално повишаване на качеството на работната сила. В същото време новият НПДЗ предвижда увеличение на броя на включените в заетост с над 50%, докато включените в обучение намаляват с 8%. Така през 2022 г. 84% от средствата ще се похарчат за създаване на заетост, 4% за обучения, а 12% за комбинирани програми и мерки.
Тази тенденцията увеличава още повече различията в подхода на българското правителство с този в ЕС при намесата на пазара на труда. Докато останалите страни членки се фокусират върху програми и мерки за повишаването на пригодността за заетост (обучения, консултиране и ориентиране, подкрепа за предприемачество), в България средствата отново се харчат основно за субсидирана заетост, която приключва след периода на плащане и лицата отново остават безработни.
През 2019 г. (последни сравними данни) 66% от парите за активна политика на пазара на труда в България са именно за директно създаване на заетост при 11% средно в ЕС. Средствата за обучения в България пък са едва 8% при 40% в ЕС.
Мотото на НПДЗ през 2022 г. е „За подкрепа на заетостта и повишаване качеството на работната сила“, но всъщност той отново и в още по-голяма степен се фокусира върху директното създаване на субсидирани работни места за сметка на повишаването на качеството и пригодността за заетост.