Добър старт за 2019 г. за пазара на труда

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика 

Данните за развитието на пазара на труда през първото тримесечие на 2019 г. могат да бъдат описани като положителна изненада на фона на неубедителния край на миналата година. По всичко личи че икономиката е продължила да създава работни места, което подкрепя данните за по-високия от очаквания ръст на БВП през първото тримесечие на годината.

Ръст на годишна база отбелязва както броят на наетите по трудово и служебно правоотношение (26,3 хил. души), така и броят на заетите лица, оценяван от наблюдението на работната сила (48,5 хил. души).  Коефициентите на заетост в различните възрастови групи продължават да се покачват, но за поредно тримесечие данните за възрастовата структура на работната сила не очароват. Заетостта сред 15-29 годишните остава без промяна (40,3%), а най-значителен ръст (от 58,8% на 63,0%) отбелязва заетостта при 55-64 годишните.

В потвърждение на по-ранни прогнози на ИПИ, данните за първото тримесечие на 2019 г. показват покачване както на броя, така и на заетостта сред лицата с основно и по-ниско образование. Основна причина за това най-вероятно е доброто представяне на сектори, които традиционно използват услугите на такъв тип работници, като строителството (ръст с 3 хил. души на годишна база) и хотелиерството и ресторантьорството (ръст с 15 хил. души).

Средната брутна заплата за страната достига 1208 лв., което освен от доброто състояние на икономиката и недостига на труд, е следствие и от административното повишаване на минималната работна заплата и максималните осигурителни прагове от началото на годината. Ефектът от второто е ясно видим от ръста на средното възнаграждение в сферата на информационните технологии от 2584 на 2930 лв. само в рамките на година. Разликата в средната заплата в частния и публичния сектор се стопява до 4 лв., което е продължение на дълготрайната тенденция на застигане от страна на възнагражденията в частния сектор, както и свидетелство за постепенното намаляване на сивата икономика.

На регионално ниво различията остават чувствителни, въпреки че по-голямата част от областите в страната са близко до рекордни нива на заетост за населението на възраст 15-64 години. Единствената област в Северозападна България, обаче която отбелязва ръст на заетостта на годишна база през първото тримесечие на 2019 г., е Ловеч. Спад на север от Стара планина се вижда още в Добрич, Силистра и Търговище, докато добри резултати по отношение на заетостта постига най-вече област Велико Търново и в по-малка степен Шумен и Варна. На юг столицата е единствената област със спад в заетостта на годишна база, което потвърждава и данните от последното тримесечие на 2018 г. за постепенно затишие в експанзията на местния пазар на труда.  

Разликата в коефициента на безработица, изчисляван от НСИ (5,0%) и този, изчисляван от Агенция по заетостта (5,9% през м. март 2019 г.) остават около 1 процентен пункт. Стойностите и на двата коефициента са рекордно ниски, което е както повод за радост, така и ясен знак, че нуждата на икономиката от повече и по-добре подготвена работна ръка ще продължи да е водещ проблем и през 2019 г.

Въпреки добрия старт на годината, усилията за подобряване на институционалната и нормативната уредба на трудовите правоотношения в страната не трябва да спират. За съжаление, дебатът за промени в Кодекса на труда, започнал в началото на 2019 г., отстъпи място на предизборните усилия.