Нови насоки в политиките за активиране на неактивното население в България и нови моменти в стратегията за работа на Агенция по заетостта (АЗ) набеляза финалният доклад по партньорски проект на институцията, изпълняван съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Докладът е резултат от извършената оценка на институционалната рамка и текущите политики за активиране на неактивни лица в България по проект „Реформиране на съществуващите и проектиране на нови мерки за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България”.
Официални гости от страна на международните партньори по проекта бяха Марио Нава, генерален директор на главна дирекция „Подкрепа на структурната реформа” в ЕК и Стефано Скарпета – директор на дирекция „Заетост и социална въпроси” в ОИСР. От българска страна участие взеха лично министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков, който сподели акцентите в националните политики по темата, както и изпълнителният директор на Агенция по заетостта – Смилен Вълов. Той приветства всички гости на срещата и изрази готовността на екипа на АЗ да следва новите насоки, които ще бъдат част от цялостната стратегия за модернизация на институцията.
Докладът представи препоръки към България за оптимизиране на пазара на труда, базирани на анализ на текущите политики и програми, както и детайлен анализ на неактивното и безработното население у нас. Предложенията за реформи в тази област са резултат на съвместната работа и проведени срещи в рамките на близо две години (2019 г. – 2021 г.) – срещи с представители от българската централна и регионална администрация, с представители от българския неправителствен сектор, с крупни частни трудови посредници на пазара на труда в България, със социалните партньори и с работодатели, тясно партниращи си с АЗ на национално и регионално ниво, които също участваха днес в събитието.
Въпреки значителния напредък на българския пазар на труда през последното десетилетие и въпреки пандемията от COVID-19, нивата на заетост в България нараснаха от под 60% сред 15-64 годишните преди 10 години до 68,5% в края на 2021 г., според данни, изнесени в доклада. За да активира обаче възможно най-много неактивни хора, България трябва да пренасочи ресурси към политики, които работят най-добре и да засили подкрепата си за най-нуждаещите се, според наблюденията, изложени в доклада на ОИСР. България харчи едва 0,16% от БВП за активни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от средното за страните от ЕС (0,39%). Освен това, две трети от разходите на България за АППТ отиват за директни програми за създаване на работни места, докато други видове програми са по-малко застъпени. ОИСР препоръча пренасочване към преквалифициране и повишаване квалификацията на работниците, както и целенасочени програми за подкрепа на заетостта на първичния пазар на труда.
„За да се подобри включването в заетост на неактивните лица, се изисква сътрудничество между много институции и групи”, подчерта Стефано Скарпета от ОИСР. Препоръка в доклада е българската агенция по заетостта (АЗ) да задълбочи съществуващите си партньорства, включително с Агенцията за социално подпомагане (АСП), с работодатели и с представители на младежта и ромските общности. И накрая, АЗ би могла да обмисли сътрудничество и партньорства с частни служби по заетостта, както и допълнителни иновативни начини за финансиране и изпълнение на АППТ, споделиха още от ОИСР.
Проектът се реализира в рамките на Искане за подкрепа от страна на Агенция по заетостта (АЗ) по Програма за подпомагане на структурните реформи за 2019 г.[1], изготвено от АЗ и подадено чрез Министерство на финансите. Одобрен е за финансиране от ЕК, а за неговото реализиране като партньор е избрана ОИСР. Целта е да се засили административният капацитет на българските власти, в частност на АЗ, така че да подобрят интеграцията на неактивните лица на пазара на труда.
Изпълнението на проекта е доказателство пред международните партньори от ОИСР за желанието на страната ни да поддържа високите стандарти, наложени от най-развитите икономики в света, още повече предвид наскоро отправената покана за присъединяване на България към обществото на ОИСР.
Пълният доклад на ОИСР, както и кратка версия на български език, може да бъде намерен тук.