JEFTA – какво включва споразумението и какво означава то за България

Споразуменията за свободна търговия на ЕС със САЩ (TTIP) и Канада (CETA) станаха обект на голямо публично обсъждане, сблъсъци, крайни тези и разпространение на митове. На фона на търговската политика на администрацията на Доналд Тръмп изглежда че TTIP няма скоро да види бял свят, а въпреки цялата опозицията CETA вече действа. Изненадващо е обаче, че в сравнение със значителния политически и медиен интерес към другите две споразумения, подписаното през миналата седмица Споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония (по-известно като JEFTA) по-скоро мина между капките, въпреки че последиците от него могат да бъдат не по-малко значими.

JEFTA – що e е то?

По своя обхват и характер, JEFTA e по-скромно от гореспоменатите две споразумения (или три, ако добавим и транстихоокеанското към тях), като обхваща търговски обмен на стойност около 130 милиарда евро, като дискусиите отделиха особено внимание на продукцията на европейското земеделие и хранително вкусова промишленост, както и японското автомобилостроене. На първия етап споразумението премахва 99% от митата за внос на японски стоки в ЕС и 94% от тези за европейски стоки в Япония, най-вече заради мерки за ограничаване на последиците от либерализацията в някои отрасли на японското земеделие (отглеждането на ориз, например).

Очакваните последствия от споразумението са аналогични с тези на всички договори, които целят премахването на мита – по-ниски цени за крайните потребители от двете страни на границите, по-малко ограничения пред производителите и износителите, по-лесен достъп до пазари, ускорени процедури по признаване на лицензи, разрешителни и стандарти за качество. Според повечето оценки, при сегашните търговски обеми европейските износители ще си спестят около 1 милиард евро мита, а очакваният ръст на износа на целия блок е около 20 милиарда евро. Откъм икономически растеж оценка на ефекта върху целия ЕС липсва, но според института IfoГермания ще спечели около 0,7% от БВП, Япония – 1,6%. По-трудни за оценка са подобряването на възможностите за инвестиции, раздвижването на бизнес климата и повишения обмен на ноу-хау и технологии; няма съмнения обаче, че ще последват.

Какво означава JEFTA за България

Също като при СЕТА, новото споразумение надали ще успее да промени значително облика на българската търговия, най-вече поради скромния обем на обмена между България и Япония. Според данните на ITC(основани на ООН), към 2017 г. вносът на Япония у нас е бил на стойност почти 119 милиона долара, износът – 45 милиона долара. В динамика, тези стойности и отношението между тях остават относително постоянни в целия период от финансовата криза насам; голям спад се наблюдава при вноса от Япония от преди кризата, като той се е свил в пъти. Графика 1 по-долу описва динамиката на вноса и износа от и към Япония през последното десетилетие. Най-общо, през последните години се наблюдава известен ръст на търговията между двете страни, въпреки че тя е далеч от предкризисните си равнища; по тази причина, JEFTA най-вероятно ще засили вече оформилата се тенденция.

Източник: ITC

Структурата на вноса и износа между двете държави също е доста различна. Докато повече от една трета (38 милиона долара) от вноса от Япония са превозни средства, следвани от електрическите машини и части (28 милиона долара) и машините и механичните устройства[1] (12 милиона долара), то България изнася за страната предимно електрически машини и части (16 милиона долара), както и масла, парфюми и козметика (5 милиона долара) и некласифицирани животински продукти (4 милиона долара). Доколкото ограниченията в JEFTA санасочени най-вече къмземеделската продукция, няма причина да се очакват значителни изменения в структурата на търговския поток; най-вероятен е ръст на дяла на водещия японски износ, а именно на превозните средства които са във фокуса на споразумението.

Преките японски инвестиции в българската икономика също не са особено значителни – в периода 2014-2017 инвестициите с натрупване според статистиката на БНБ се колебаят между 55 и 75 милиона евро. Размерът на българските инвестиции в Япония е десетки пъти по-малък – 3.2 милиона евро към края на 2017 г., въпреки че през 2015 г. спадат до под милион евро. В този смисъл, България надали е ключов или приоритетен пазар за японските инвестиции, и няма видими причини поради които това да се промени в близко бъдеще. Въпреки това, либерализирането на търговията може само да спомогне за ръст на инвестициите в бъдеще.

Навременното споразумение

JEFTA идва в особено интересен момент за световната търговска политика – момент на противопоставяне и серия от въвеждане на насрещни мита от двете страни на Тихия океан между САЩ и Китай и същевременно обтягане на отношенията между Вашингтон и редица традиционни съюзници заради политиките на протекционизъм на администрацията на Тръмп. На фона на „затварянето” на САЩ и провала на редица търговски споразумения, в които те трябваше да участват, останалите експортни сили изглежда целят бързото сближаване на отношенията помежду си; това е най-вероятно причината поради която споразумението между ЕС и Япония, в процес на обсъждане от години, беше финализирано тъкмо сега, в началото на нова търговска война. JEFTA, както и СЕТА представляват рядък шанс за ЕС да се позиционира като глобален защитник на световната търговия, особено ако вземе решение да не участва в доминото от мита, което започна да пада през последните месеци и преосмисли собствената си, на места доста рестриктивна митническа политика. Можем само да се надяваме, че Брюксел (а и националните правителства) ще се възползва от този шанс.

[1] Две различни категории според външнотърговската класификация на ООН; повече информация на https://unstats.un.org/unsd/tradekb/Knowledgebase/50039/UN-Comtrade-Reference-Tables