Къде изчезна износът през януари?
Преди дни националната статистика оповести притеснителна статистика за външната търговия през януари, показваща рязък спад на износа с 10,9% на годишна база. Износът за трети страни се свива с цели 22,1% спрямо януари 2013 г., а този за другите страни членки на ЕС – с 2,7%.
Тъй като към момента няма детайлни данни за износа за ЕС (по стоки и страни), ще се опитаме да разберем причините зад рязкото намаление на износа за трети страни. От подробната статистика на НСИ за външната търговия е видно, че зад това намаление стоят както ценови ефекти, така и намаления на количествата.
Основните износни пера на България за трети страни са минерални горива (около 29% за 2013 г.), машини и апарати (11%), мед и медни изделия (11%) и зърно и маслодайни семена (7%).
Ключовата причина зад свиване на износа за трети страни през януари са горивата, при които износът в стойностно изражение е намалял с 36% или със 177 млн. лева. Предвид това, че международните цени на нефта този януари бяха по-високи от миналогодишните, първото обяснение, което идва наум, е понижено външно търсене. Това се вижда ясно и от значителния спад на изнесеното количество минерални горива, което е с цели 34% по-малко през януари спрямо година по-рано. Да, но по-скоро не, ако се разгледа географската разбивка на износните пазари.
Прави впечатление, че през януари 2013 година сме изнесли 180 млн. лева стоки за Гибралтар, като този износ става 0 лева през януари 2014 година. Тази сума е горе-долу равна на спада на износа на нефтени продукти през януари 2014 година. Надали за някого е тайна, че износът на България за Гибралтар не е автентичен, а е фиктивен, като според различни спекулации се е използвал от Нефтохим за избягване плащането на ДДС. Възможно е мерките за затягане на контрола срещу ДДС измамите от началото на тази година (включително и с въвеждането на т.нар. фискален контрол от началото на януари) да е предизвикал прекратяването на този „износ”.
Т.е., ако трябва да обобщим, спадът при износа на нефтени продукти може да се обясни изцяло със случая Гибралтар, т.е. с прекратяване на фиктивен износ.
При медта, обаче, ситуацията е по-различна. През януари тази година международните цени на медта са далеч под нивата си от първия месец на 2013 г., така че това е и едно от обясненията зад спада на износа за трети страни в началото на 2014 година. По-притеснителното, обаче, е, че износът на мед и медни изделия спада не само в стойностно, но и в количествено изражение. Докато през януари 2013 година сме изнесли 15 291 тона мед и производни изделия, то през януари 2014 година този износ се е свил на 13 557 тона, т.е. с 11%. Тук обяснението би могло да бъде продължаващото забавяне на китайската икономика, която е и основен пазар за медта на България. В подкрепа на това обяснение идва и разбивката на износа по страни, която показва, че износа ни за Китай като цяло се е свил с 22%.
При зърното тази година също наблюдаваме по-ниски цени, но въпреки това износът в стойностно изражение е по-висок, т.е. по-голямото количество изнесено зърно е успяло да компенсира по-ниските цени. Положително е, че при машините и апаратите (и частите за тях) също имаме лек ръст на износа за трети страни, т.е. очевидно това износно перо не е пострадало от свито търсене.
Географски погледнато, основните трети пазари на България към 2013 година са Турция, Китай, Русия и Украйна. На два от тези пазари, Турция и Украйна, в началото на 2014 година се вихри мащабна политическа криза, която вероятно е повлияла на икономиката на тези страни и на техния внос. Предвид ескалирането на напрежението през февруари-март и задържането на български тирове на българо-турската граница през февруари, може да се очаква, че тези темпове на спад на износа към двата пазара ще се запазят (а дори и евентуално ще се засилят) през цялото първо тримесечие. В случая на Китай, стабилното забавяне на тази икономика от известно време насам се е отразило върху данните за януари по два канала – по-малко износ (на мед) от България за Китай в количествено изражение, но и по-ниски цени на износа заради понижените цени на ключови суровини в резултат от цялостното влияние на свиващото се търсене от Китай върху световните пазари.
Дори и за Русия се наблюдава свиване на износа, като този тренд също има вероятност да продължи (или да се задълбочи) през следващите месеци, ако се стигне до международни санкции срещу Русия и евентуални реципрочни мерки. Освен износа ни за Русия, при един такъв сценарий (който става все по-реален последните дни) ще пострада и вносът ни от Русия, като най-силният негативен ефект ще се прояви по линия на енергийната ни зависимост (нефт и газ) и силния трус за цялата икономика, ако тези доставки се прекратят, за по-малко или повече време.
Като цяло, зад свития износ на България за трети страни през януари тази година стои най-вече икономическото охлаждане в Китай и политическите кризи на основни пазари за български износ. Спадането на международните цени на медта, както и затегнатият фискален контрол също стоят зад свиването на износа в стойностно изражение. По-притеснителното е, обаче, че свиването на износа към основни трети пазари най-вероятно ще продължи и следващите месеци, като има и сериозен риск от териториално разрастване на негативните процеси. Този сценарий би се случил, ако се приемат санкции срещу Русия, които неизбежно ще засегнат търговските потоци между България и Русия.
На този фон ЕС остава износният пазар на България с по-добри перспективи за 2014 година, макар че спадът на износа през януари за останалите страни членки засега не подкрепя тези очаквания. Предвид ръста на индустриалното производство на ЕС-28 на годишна база през януари, зад този спад е възможно да стоят основно ценовите ефекти, за които стана въпрос по-горе, но към момента детайлни данни няма и не е възможно да се видят истинските причини. Все пак данните за януари идват като студен душ и навеждат на мисълта, че приповдигнатите очаквания за представянето на българския износ през 2014 година от преди няколко месеца могат да се окажат силно преувеличени.
