Снимка: БСК
Цветан Симеонов, председател на БТПП и ротационен председател на АОБР за 2023 г., заяви по време на дискусията, че подкрепя настоящия тристълбов модел на пенсионното осигуряване у нас, като даде и своите препоръки за оптимизирането му.
Според него забелязваните недостатъци в модела трябва да бъдат отстранявани периодично. Това обаче трябва да става плавно и в органичен размер, а не рязко и с голям обхват.
Симеонов отбеляза, че формулирането на размера на МРЗ и на минималния осигурителен доход трябва да се определя от механизъм, стъпващ на обективни критерии, каквито понастоящем не се прилагат. Нивата на елементите, формулиращи този механизъм, трябва да бъдат възможни за променяне посредством диалог, в който да участват и социалните партньори, а не едностранно от страна на държавата.
Симеонов представи на вниманието на участниците информация за току-що пристигналото в БТПП писмо от Европейската комисия – отговор на възраженията на АОБР във връзка с начина за определяне минималната работна заплата за следващата година. Той информира, че Комисията отклонява искането да бъде открита наказателна процедура за България по този въпрос, но това става само при условие, че до 15 ноември 2024 г. формирането на МРЗ ще бъде приведено в съответствие с изискванията на европейска директива 2022/2041 от 19 октомври 2022 г., уреждаща този въпрос. В писмото се казва още, че въпреки твърденията на правителството ни, че всичко по въпроса е в съответствие с тази директива, налично е нарушение на нейните изисквания и криворазбрано тълкуване.
На срещата бе коментирана и темата за необходимостта публичният сектор също да внася осигурителни вноски. Не внасянето на подобни от негова страна фактически изкривява пазара на труда и поставя в по-благоприятно положение служителите в държавната администрация в сравнение с работещите в частния сектор. „Всички знаем, че днес източник на благата е именно частния сектор. Администрацията единствено изразходва ресурси за предоставянето на услуги от чието качество има какво още да се желае“, добави Симеонов. Той заяви, че 60-те лева, които все още не се облагат за стимулиране на вноски в третия стълб на пенсионното осигуряване, вече не са достатъчен стимул. В този стълб са нужни значително по-големи по обем средства, които да се внасят и признават като разход и да не бъдат облагани.
Симеонов допълни, че трябва да бъде поправен и подхода за набирането на средства и тяхното управление от Националния осигурителен институт (НОИ). „В момента работодателите внасят 60% от общите вноски, работниците 40% от тях, но и двата социални партньора участват равностойно в управлението. Това не е честно. Който внася повече трябва да има по-висок дял в управлението. Ако двата социални партньора ще участват равностойно, то трябва да си поделят вноските 50 на 50“, допълни той.
По въпроса за повишаването на данъците Цветан Симеонов заяви, че Българската търговско-промишлена палата твърдо защитава позицията, че не бива да се правят промени в тази сфера. „Този модел на данъчната система е позволявал в предишни години при по-адекватно изразходване на средствата България да има балансиран бюджет, и дори да има предпоставки за постигане на такъв с излишък, което днес е мечта за много държави по света“.
По темата за работата след пенсиониране Симеонов заяви, че работодателите твърдо са на мнението, че тя трябва да бъде насърчавана, защото в българската икономика отдавна има ясно изразен хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка.
По въпроса за прилагането на подоходния критерий Цветан Симеонов коментира, че това е един сериозен недостатък - не само по отношение на пенсионното осигуряване, но и в цялостния подход на прилаганите държавни политики. „Най-илюстративно това може да бъде представено чрез факта, че всички в България независимо от своите доходи, плащат субсидирана електрическа енергия, приблизително на половин цена за Mwh от производствената такава на най-евтината електроенергия, произвеждана у нас, тази от АЕЦ Козлодуй“, добави той.
Симеонов заяви, че за хората с ниски доходи трябва да бъде предвиден компенсаторен механизъм, който да им предостави възможността да плащат сметки за електрическа енергия на половин цена, при условие, че използват енергоспестяващи решения за отопление.