Правителството одобри промени в данъчните закони
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО). С промените се хармонизира и привежда в съответствие националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане.
В законопроекта се предлага промяна за изменение и допълнение на ЗКПО, свързана с необходимостта от транспониране на изисквания на Директива 2014/86/ЕС за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки, както и изменение относно позоваването на Директива (ЕС) 2015/121 за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки, за която не е необходимо конкретно изменение. Предложена е и промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“.
Привеждат се в съответствие с правото на ЕС текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие. Схемата ще може да се прилага за 2015 г. в случай, че лицата подадат формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 г. до 29 февруари 2016 г. и е налице одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 г. При подаване на формуляра за кандидатстване за прилагане на данъчното облекчение за 2015 г. ще се прилага списъкът на общините с равнище на безработица с или над 25 на сто по-високо от средното за страната за 2014 г.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В ЗДДФЛ е предложена промяна, съгласно която се предоставя възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях. Също така е предвидена промяна, съгласно която се въвежда ред за авансово облагане на доходите от други източници. Предвидена е възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби.
В ЗМДТ се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Предложена е промяна, съгласно която за сградите, обновени с публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, да не се прилага данъчното облекчение за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за срок от 3 до 10 години. Направено е и предложение данъкът върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година, да се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота. Със законопроекта се прецизира разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци на храмовете, молитвените домове и манастирите, и на поземлените имоти, върху които са построени, собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност.
Предвижда се въвеждането на административнонаказателна разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерството на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите. Непредоставянето на информация от общините води до нарушаване на функционирането на Националната база данни за местни данъци и такси.
В ДОПК се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства.
С проекта се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 година.
В ЗДДС се предлагат промени в резултат на промени в европейското законодателство и в следствие на констатирани несъответствия с правото на ЕС и с цел единното прилагане, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС.
Като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител е предложено да бъде отменен режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази, т.е. те да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект. Предвиден е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС.
Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва превозни средства и вещни права върху тях с данъчна основа при придобиването над 5000 лева или недвижими вещи и вещни права върху тях, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, освен за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за разпределение на направените преки разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката. Предвидено е декларацията да се подава по електронен път при условията и по реда на ДОПК в НАП преди започване на използването на стоката за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Министърът на финансите ще определя методиката за разпределение на направените преките разходи.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 000 лв. на 5000 лв. като мярка за ограничаване на сивата икономика. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на БНБ в деня на плащането.
