С промени в ДОПК се предлага усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и осигуровки

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Предложението съдържа разпоредби, регламентиращи осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на България. Целта е предприемане на ефективни мерки за защита на фискалната позиция и предотвратяване неплащането на ДДС, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица. Фискалният контрол ще се осъществява на територията на цялата страна от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на НАП.

На фискален контрол ще подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава-членка на Европейския съюз или трета страна. Това означава, че фискалният контрол ще обхваща вътреобщностните придобивания на стоки от друга държава-членка на ЕС, вътреобщностните доставки на стоки към друга държава-членка, преминаващи стоки през територията на страната от една държава-членка за друга държава-членка и доставките във вътрешността на страната. Фискалният контрол няма да се прилага по отношение на стоките под митнически режим.

С проекта се предлагат и промени, свързани с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. Предвижда се правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия, за по-дълъг период и в по-голям размер. Целта е задължените лица във временно финансово затруднение да могат да обслужват текущите си задължения за данъци и осигурителни вноски след получено разрешение за отсрочване и разсрочване на тези от тях, чиито срокове за плащане са изтекли и са включени в разрешението за отсрочване и разсрочване. Разсрочените задължения ще се плащат по предварително определен погасителен план, а отсрочените – към определен падеж, ведно с дължимите лихви за забава.

Задълженията, включени в разрешенията за отсрочване и разсрочване, се изключват от системата на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски до момента на настъпване на падежите по разсрочването и отсрочването. Предвидени са ясни критерии и правила за допускане на отсрочване и разсрочване, както и предпазен механизъм при неизпълнение на условията, при които е дадено разрешението.

Друга промяна, свързана с усъвършенстване на единната сметка, е възможността самоосигуряващите се лица да заявят кои задължения за осигурителни вноски за ДОО погасяват в случаите на няколко публични задължения, сроковете за които са изтекли. При заявяване на това обстоятелство пред НАП, редът на единната сметка няма да се прилага по отношение на заявените задължения. Предложението е продиктувано от факта, че при непогасяване на осигурителни вноски самоосигуряващите се лица губят осигурителни права.