Работодателските организации и профсъюзите се обръщат към преговарящите за климата страни на COP29
Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), представляваща близо 200 милиона работници в 165 държави, и Международната организация на работодателите (IOE), представляваща 50 милиона компании от всички сектори в 144 страни, излязоха със съвместна позиция на 18 октомври, за да напомнят на правителствата, че те като социални партньори и ключови участници в реалната икономика, призовават COP29 да продължи да развива и прилага глобална рамка и национални мерки, които да гарантират справедливият преход. В изявлението се казва:
„Ние, представители на работодателите и профсъюзите на COP29, сме загрижени, че преговорите на COP29 относно Работна програма за справедлив преход не успяват да изпълнят и осигурят основата и консенсуса за справедлив преход, които същите правителства с ангажирането на синдикатите и работодателите са постигнали на Международната конференция на труда през юни 2023 г[1]. Международната конференция на труда одобри Насоките на МОТ (2015 г.) за справедлив преход към екологично устойчиви икономики и общества за всички. Те предоставят централната отправна точка за създаване на политики и основа за действие. Тяхното прилагане следва да бъде ускорено и разширено чрез обновена рамка за действие, състояща се от четири взаимосвързани и взаимно подкрепящи се действия, а именно: (i) насърчаване на приобщаващи, устойчиви и богати на работни места икономики; (ii) насърчаване на социалната справедливост; (iii) управление на процеса на справедлив преход; и (iv) финансиране на справедлив преход.“
Работодателските организации и профсъюзите призовават страните да обмислят и съсредоточат националните мерки върху следните ключови принципа:
• За да бъде справедлив и да насърчава собствеността, преходът трябва да се управлява съвместно със социалните партньори чрез социален диалог. Той също така трябва да предвиди мерки, необходими както за избягване на огромни загуби на работни места и поминък поради изменението на климата, така и за недопускане на климатични политики, които не отчитат социално-икономическите въздействия върху работниците и компаниите.
• Всички политики за преход трябва да бъдат изградени върху зачитането и насърчаването на основните трудови права, определени от МОТ и признати на COP28 в работната програма за справедлив преход. Това включва правото на свобода на сдружаване и колективно договаряне. Политиките за социална защита, разработени със социалните партньори, за да се подкрепят работниците и работодателите в процеса на преход, също са от решаващо значение. Това би подпомогнало и прехода от неформални към формални икономики.
• Политиките за справедлив преход трябва да насърчават устойчивото развитие на предприятията. Правителствата играят съществена роля като архитекти на тази среда, създавайки правилните условия за икономически растеж и институционално развитие с акцент върху развитието на екологични умения и адресиране към нуждите на малките и средни предприятия (МСП), за да гарантират, че те няма да бъдат изоставени в прехода към нетно-нулева икономика.
• Уменията трябва да се превърнат в приоритет за политиците: улесняване на стратегии за сътрудничество за напредък в програмата за умения, включително чрез предвиждане, планиране, картографиране, национални съвети за умения и специални рамки за политики, образование и обучение, като се гарантира, че работниците имат уменията, необходими за преход към нетно-нулева икономика.
• Преговарящите страни в Баку трябва да изпратят ясни сигнали към национални планове за адаптация и дългосрочни стратегии за развитие с ниски емисии, показвайки своя ангажимент към справедлив преход. Национални рамки и инструменти трябва да са насочени към пазара на труда, а социалните партньори трябва да бъдат на масата по време на тяхното разработване. Тези инструменти трябва да бъдат подкрепени от ясни, последователни политики и разпоредби, които ще мобилизират бизнес инвестициите, както и мерки за подпомагане на сектори, работници и общности при преминаването им от изкопаеми горива към чиста енергия.
Синдикатите и работодателите настояват параметрите на заетостта да не бъде размити във важните дискусии, които се провеждат в Баку в рамките на СОР29. Както националното, така и международното измерение на справедливия преход са еднакво важни за осигуряване на развити икономики и спазване на социалната справедливост.
Погрешно насочени екологични политики – разработени без съобразяване или участие на работници и работодатели – могат да доведат до загуба на работни места, отрицателно въздействие върху пазара на труда и социално-икономически предизвикателства. Неотчитането на бариерите, засягащи определени региони, сектори и предприятия в климатичния преход, може да доведе до хаотичен, непълен и скъп преход. Обратно, справянето с тези предизвикателства и даването на възможност на всички заинтересовани страни да участват и да благоденстват е гаранция за справедлив преход.