2019 има всички шансове да бъде сходна с 2018 г. от гледна точка на икономиката – слънчева, макар и с малко повече облачност

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика 

Повечето анализатори ще се съгласят, че изпратихме една добра година за икономиката на страната – по-добра в началото на годината, отколкото в края, но все пак добра. Икономиките на стария континент продължиха да „яздят вълната” на глобалната икономическа експанзия от последните три години и България не беше изключение от тази благоприятна конюнктура.

Забавянето на българската, а и на европейската икономиката, обаче, ставаше все по-видимо с напредването на 2018-та година – по-видимо в суровите данни за брутния вътрешен продукт, отколкото в сезонно коригираните, но все пак достатъчно видимо. Според некоригираните данни реалният ръст на БВП се забави от 3,5% на годишна база през първото тримесечие до 3,2% през второто и 2,7% през третото тримесечие. Според сезонно изгладените данни пък забавянето беше от ръст 3,5% годишно през първото тримесечие до 3,4% през второто и 3,1% през третото. Всъщност вятърът на по-бавния растеж завя през третото тримесечие и в ЕС – ако растежът бе 2,3% в еврозоната и ЕС през второто тримесечие, то той намаля до 1,9% в ЕС и 1,7% в еврозоната през третото.

Източник: НСИ

Първите сигнали за охлаждането на растежа накараха много анализатори да ревизират надолу прогнозите си за еврозоната и ЕС както за 2018 г., така и за 2019 година. Това в повечето случаи означаваше и по-консервативни прогнози за растежа на България – нищо изненадващо, предвид „синхронното плуване” на нашата икономика с другите икономики на ЕС. Предвид данните към момента, българската икономика има всички шансове да прехвърли летвата на 3%-ния растеж през 2018 г., като ръстът ще бъде най-вероятно някъде в интервала между 3 и 3,5% (все пак по-близо до 3%, отколкото до 3,5%). За новата година към момента прогнозите също са за растеж над 3%, като дори Министерството на финансите  и Европейската комисия в есенната си прогноза очакват растеж от 3,7%. Техните прогнози обаче изглежда все по- нереалистични на фона на последните данни, т.е. има голяма вероятност тези числа да се занижат в следващите официални  очаквания на двете институции (съответно пролетната и зимната им прогноза).

Що се отнася до производството това, което донякъде разочарова в данните за растежа през 2018 г., е тяхната структура от гледна точка на водещите отрасли. Все повече моделът на растежа наподобява този от пика на предишния бум, а именно – силен растеж в недвижимите имоти, подкрепян от засилено кредитиране. Последното, освен в данните на БНБ за кредитите, се вижда и в сериозния ръст на брутната добавена стойност (БДС) на финансовите и застрахователните дейности през първите 9 месеца на 2018 г.

Източник: БНБ

В същото време един от основните мотори на растежа от предишните 2-3 години – ИТ секторът, показва признаци на „издишане” с растеж на БДС между 2 и 4% на годишна база през първите три тримесечия (след, например, двуцифрен растеж през 2016 г.). Все пак другият такъв мотор, аутсорсингът на бизнес услуги, се представя по-добре с ръст между 3 и 5% на годишна база за същия период. Прави впечатление и експанзията на сектора на държавното управление, образование, здравеопазване  и социални дейности, които до голяма степен се припокрива с широкия публичен сектор. Т.е. растежът миналата година можеше и да е по-нисък без фискалната инжекция, която се засили с напредването на годината – всъщност  огромният бюджетен (пре)разход, вече традиционно, беше направен през декември и тепърва ще видим как това се е отразило на БВП през последното тримесечие (най-ранната експресна оценка трябва да се публикува средата на февруари).

От страна на търсенето, данните за БВП ясно демонстрират силното потребление на домакинствата като основен двигател на растежа – с ръст между 7 и 9% на годишна база за първите три тримесечия потреблението на домакинствата тегли икономиката. То, от своя стана, се подкрепя от силния пазар на труда и стабилния ръст на заплатите - както заради продължаващия ръст на административно определяната минимална заплата, така и заради силното търсене на кадри, особено в бързо растящите сектори, и чисто пазарното вдигане на цената на труда. Трансферите от български емигранти, които са значителни в период на глобален растеж и оживление в Европа, също подкрепят потреблението у нас.

Добрата новина от страна на търсенето е продължаващият ръст на инвестициите (т.нар. бруто капиталообразуване) през миналата година, макар и със забавящ се темп през годината – от 11% на годишна база през първото, до съответно 7% и 3% през второто и третото тримесечие. Тук вероятно допринася постепенното напредване на проектите от сегашния програмен период за средствата от ЕС. За сметка на това износът продължава да разочарова, което се дължи изцяло на свиващия се износ на стоки (въпреки добрия ръст в износа на услуги).

Като цяло, 2018 г. беше добра за българската икономика и въпреки умереното засилване на инфлацията от края на лятото, нарастването на доходите на работещите продължи да изпреварва ръста на цените и да подкрепя потреблението. Освен ръста в кредитите и недвижимите имоти, и доброто представяне на аутсорсинг сектора, фискалната експанзия (разбирай голямото харчене на правителството) видимо продължи да подкрепя икономическия растеж, като тепърва ще видим кулминацията на този „тласък” през последното тримесечие.

Новата 2019 година също се очертава добра от гледна точка на очаквания за растеж на икономиката, макар и с висока вероятност икономическият растеж да продължи да се забавя до около 3%, при това в един благоприятен сценарий без резки външни шокове. Все повече, обаче, се говори за нарастващите рискове от нова рецесия в рамките на 1 до 2 години, въпреки че към момента повечето анализатори са склонни да я „отложат” във времето поне до 2020 г. Дори и да настъпи обрат в икономическия цикъл в следващите 1-2 години, очакванията са „приземяването” да е много по-меко, включително и за България. На входа на предишната криза през 2008-2009 г. българската икономика беше в далеч по-неблагоприятна позиция, тъй като показваше явни признаци на прегряване:

• растежът тогава надхвърляше 6% - сега е около двойно по-малко
• в строителството имаше широко признат балон – сега по-скоро това е изолирано явление до София и може би още 2-3 големи града, ако въобще можем да говорим за балон
• кредитният бум тогава е несравним с оживлението в кредитната дейност сега – в пика си през 2007-2008 г. ръстът на кредитирането към предприятията и домакинствата към края на някои тримесечия надхвърляше 40-50% на годишна база, а сега, по последни данни към края на септември 2018 г., достига едва 6%, с по-бавен ръст при предприятията и по-бърз – при домакинствата
• тогава ръстът на заплатите приближи 20% и 30% годишно съответно през 2007 и 2008 г., сега не надхвърля 10%
• инфлацията 2008 г. беше двуцифрена (над 12% средно на годишна база), сега средната годишна инфлация надали ще достигне 2% (от януари до ноември 2018 г. е 1,4% средно)

Всичко това идва да илюстрира неоснователността на всякакви сравнения тогава и сега. Съответно „падането” преди 10 години беше от по-високо и икономиката се сви чувствително през 2009 г. (с 3,6% след последните ревизии), бюджетът пострада тежко през 2009 и особено през 2010 г., а възстановяването от кризата продължи чак до 2014 г.

Може би единственото сходство между ситуацията тогава и сега (ако допуснем, че кризата отново чука на вратата) е добрата фискална позиция – излишъци в бюджета и натрупване на сериозен фискален резерв като буфер срещу рязък обрат. Към края на ноември 2018 г. фискалният резерв е 11,3 млрд. лева. Ако махнем вземанията по европейските средства, които преди не бяха част от фискалния резерв, то размерът му пак е внушителен, 11 млрд. лева. Предишния му пик беше към края на октомври 2008 г., когато достигна 12,1 млрд. лева (а след това започна стремително да пада). Все пак трябва да се има предвид, че тогава дългът на държавата като абсолютна стойност беше далеч по-малък – 9,5 млрд. лева към края на 2008 г. спрямо 24,8 млрд. лева към средата на 2018 г. Това ще рече, че сега фискалният резерв осигурява покритие за по-малко от половината от дълга, докато към края на 2008 г. (когато беше 8,4 млрд. лева) той е бил почти колкото целия дълг, а в предходните месеци дори го е превишавал. Разбира се, и в момента покритието на дълга с фискален резерв е достатъчно високо и осигурява фискално спокойствие за посрещане на нова рецесия, особено ако тя не е от мащаба на предишната.  

Като цяло, ако нова криза не ни връхлети още тази година, 2019 има всички шансове да бъде сходна с 2018 г. от гледна точка на икономиката – слънчева, макар и с малко повече облачност.