Икономическо състояние на Държавата Катар

Доха, финансовият център на Катар, Wikipedia

СТИВ - Доха 

Текущо икономическо състояние

Появата и разпространението на пандемията  Covid-19 през първата половина на 2020 г. предизвика глобална икономическа рецесия, засягаща както развитите, така и развиващите се страни главно в резултат от превантивните мерки за разпространение на вируса и в стремежа си за ограничаване на неговите здравни и икономически последици. Отчитайки динамиката на събитията, редица международни институции, банки и рейтингови агенции преразглеждаха своите прогнози за разстежа на световната икономика в контекста на последиците от пандемията.

През изминалата 2020 г. бяха публикувани редица прогнози за представянето на катарската икономика като най-значими са прогнозите на Economist Intelligent Unit (EIU), Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Тези прогнози са единодушни по отношение на спада на катарската икономика през 2020 г. със средно 3,1% и възстановяването й през 2021 г. със средно 3,3% както и възвръщането и към естествената и траектория през 2022 г. с 1,6%.

Очакваният спад на катарската икономика се дължи главно на по-ниското вътрешно потребление, намаляване броя на редица публични и частни инвестиции, както и прогнозата за намаляване на приходите от втечнен природен газ (ВПГ) и нефт поради спада в световното търсене и свръхпредлагането им.

Статистическите данни за 2020 г. показват спад в БВП на Катар с 2,6% и бюджетен дефицит от 9,3%. Очаква се, обаче, темпът на растеж на БВП да се възстанови през следващите две години 2021-2022, достигайки растеж от 1,85%. Освен това, салдото на общия бюджет и текущата сметка също са моделирани да се подобряват през същия период. Тези положителни резултати ще зависят от ефективността на последните мерки, предприети от Министерството на финансите през май 2020 г. за намаляване на текущите разходи и степента на повишаване на цените на петрола и природния газ на световния пазар.

Прогнозите за увеличаване на приходите в бюджета и изграждане на диверсифицирана икономика, независима от въглеводородите ще зависи основно от степента на въздействие на пандемията върху останалите икономически сектори в страната. Прогнозите са за намаляване на ефекта постепенно през втората половина на 2021 г., тъй като всички икономически дейности трудно ще се възобновят до мащабите преди пандемията, в следствие на поетапното премахване на ограниченията.

Най-силно ще бъдат засегнати секторът на услугите, особено търговията на едро и дребно, финансовите услуги и услугите за недвижими имоти, транспорт, туризъм и хотелиерство. Очаква се секторът на услугите да се стабилизира на около 0,3% за 2020 г. и да се възстанови с около 2,8% през 2021 г. за да достигне нивата от около 4,3% през 2022 г. Страната залага големи надежди, че националната икономика ще извлече ползи от възстановяването на икономическите дейности за завършване на подготовката за домакинство на Световното първенство по футбол през 2022 г.

Строителният сектор достигна своя пик през последните четири години, свързани с подготовката за световното първенство по футбол. Следователно, с приключването на строителството на голяма част от текущите проекти, в допълнение към съответните инфраструктурни проекти, включително и проектите за разширяване на газовото находище „Северно поле“ (North Field), международното летище „Хамад“ и пристанището „Хамад“ , добавената стойност на тези проекти в най-добрия случай ще остане наравно с общата добавена стойност през последните години и ще затвърди моментната стабилност на сектора, а в последствие и ще започне да бележи спад.  За 2020 г. той е 9,4%, а прогнозите за 2021-2022 г. са съответно  2,4% и 0,2%.

В съставянето на бюджета за 2020 г. Министерството на финансите насочи правителствените агенции да продължат да изпълняват програми, насочени към повишаване на ефективността на публичните разходи, диверсификация на източниците на приходи, различни от петрола и привличането на чуждестранни инвестиции.

Данните от бюджета за 2020 г. показват, че той се основава на две основни предпоставки:  увеличение на публичните разходи за 2020 г. с 1,8% в сравнение с общия размер, разпределен в бюджета за 2019 г. и приходи от 57,8 млрд щ.д., при прогнозна цена от 55 щ.д. за барел суров петрол. Очаква се приходите в бюджета на Катар за измината година да бъдат значително по-ниски от планираните и фискален дефицит от 9,3%.

В публикувания доклад за индустриалния сектор на държавата за м.октомври 2020 г. се посочва, че новорегистрираните индустриални съоръжения от началото на годината са 65, достигайки общ брой от 927. Търговският стокообмен на страната за м.октомври възлиза на 23,6 млрд. кат.риала (6,46 млрд.щ.д.), отчитайки ръст от 15,7% в сравнение с м. септември 2020 г. (5,58 млрд.щ.д.) и положително търговско салдо от 2,27 млрд.щ.д. Основен търговски партньор на Катар през октомври 2020 г. е Китай с около 900 млн.щ.д. стокообмен, заемайки 14% от общият стокообмен на страната. Италия заема челно място в износа на частния сектор от Катар (27,1%), следвана от Индия (22,5%) и Германия (10%), Турция (7,3%) и Оман (6,3%).

В прогнозния бюджет за 2021 г., Държавата Катар е заложила приходи от 43,86 млрд. щ.д. и разходи от 53,34 млрд.щ.д. Основните показатели на бюджета подчертават, че 2021 г. ще бъде година на възстановяване на икономиката от последиците, причинени от пандемията. За поредна година, приходната част в бюджета за годината е индексирана спрямо консервативната прогнозна цена на петрола от 40 щ.д. за барел.

Катар и Саудитска Арабия

Възобновяването на транспортните и търговски връзки между Катар и Кралство Саудитска Арабия (КСА) след повече от 43 месеца ще окажат положително влияние върху редица сектори на икономиката на двете страни, в частност: транспорт (сухоземен и въздушен), търговия (хранителни стоки и строителни материали), туризъм и хотелиерство, инвестиции и др.

В продължение на три години и половина, катарският национален авиопревозвач (Qatar Airways) бе принуден да търпи огромни загуби в следствие на затварянето на въздушното пространство на КСА и невъзможността от обслужване и опериране на редица дестинации в района. Авиолиниите бяха принудени да адаптират графици и да прерутират редица маршрути през съседни страни, като Иран, с цел ефективното продължаване на полетите и утвърждаване на компанията като световен лидер в авиационния бизнес. Според експерти от бранша, катарските авиолинии са били принудени да заплащат значителни суми и такси за прелитане над териториите на съседни страни. Тези факти в съчетание с негативните ефекти върху авиационната индустрия в следствие на пандемията, мултиплицират значително загубите на катарския авиопревозвач, поставяйки компанията пред голямо предизвикателство.

Туризмът в Катар бе един от най-засегнатите сектори в страната по време на ембаргото и пандемията. До 2017 г. страната разчиташе предимно на туристи от ССПЗ. Надеждите за постепенното възстановяване на сектора са свързани и с възобновяването на взаимоотношенията със съседните страни.

От своя страна, КСА би се фокусирала върху привличането на катарски инвеститори в кралството предвид текущото състояние и необходимостта от ликвидни средства в икономиката на страната.   

Свидетелство за положителното влияние е и рязкото покачване на индексите на Катарската фондова борса ден след възстановяването на връзките между Катар и КСА. Основен интерес се наблюдаваше при акциите на катарската компания за пренос на втечнен природен газ (Nakilat) и застрахователното дружество (Qatar Insurance), които отбелязаха ръст съответно с 3,5% и 2,9%.

Изготвил: Константин Ненков, търговско-икономически съветник, СТИВ - Доха