Министерство на външната търговия и индустрията на Египет е обявила (31.12.2015 г.), че в резултат на ниското потребление на стоки местно производство и ниското качество на внасяни такива, ресорният министър Тарек Кабил издава специален декрет (№ 992 от 30.12.2015 г.), изменящ режима на внос за „луксозни стоки, които не са от първа необходимост”. Мярката се окачествява, като целяща да защити вътрешното производство и да въведе ред в условията за внос и пазарна реализация на някои продукти. Съгласно разпоредбите му (очкава се да влезнат в сила в края на февруари или началото на март) производители на определен набор стоки, които биват внасяни в Египет, трябва да се регистрират в Генералната организация за импортен и експортен контрол, която е към споменатото министерство. Процедурата включва представяне на следните документи:
Властите, от своя страна, имат право да отказват отделни искания за регистрация.
Списъкът със стоки, чиито внос подлежи на новия ограничителен режим, включва 24 категории:
- млечни продукти;
- консервирани и сушени плодове;
- олио за готвене;
- продукти на пекарската индустрия;
- козметика и продукти за дентална хигиена;
- сапуни;
- плодови сокове;
- минерална и газирана вода;
- шоколади и други съдържащи какао продукти;
- захарни изделия;
- играчки за деца;
- домашна и офис мебелировка;
- килими;
- часовници;
- арматурно желязо;
- домашни потреби и прибори за хранене;
- керамика и керемиди;
- мивки, тоалетни казанчета и блокове, вани;
- стъклени съдове;
- памперси, продукти за дамска хигиена и тоалетна хартия;
- уреди за дома – готварски печки, фритюрници, климатици, вентилатори, миялни машини, блендери и бойлери;
- велосипеди и мотоциклети;
- осветителни тела за домашна употреба;
- текстилни продукти, гоблени, одеяла и покривки.
Прави впечатление, че докато някои от стоките са изрично посочени, други са обобщени в неясни групи, което създава предпоставки за диференциран подход на третиране и потенциален неаргументиран отказ от внос или издаване на лиценз. Същевременно в местната преса липсват конкретни данни, за съдържанието на приетия декрет, както и засега не са наблюдавани официални реакции от ЕС или други международни организации и отделни страни по въпроса.
На 21 декември 2015 г. Централната банка на Египет (ЦБЕ) обяви, че от началото на 2016 г. променя процедурите по валутни разплащания по международни търговски операции с местни субекти. Съгласно новите постановки внос ще може да осъществяват само онези вносители, чиито документи, на основата на които се извършват разплащания, са представени на съответните финансови институции в страната износител и са изпратени директно от тях до осигуряващите разплащането банки в Египет.. Вече се изключва възможността вносителят сам да предоставя въпросните документи пред египетски банки.
В допълнение към новите регулации банките в страната се задължават да откриват акредитиви само при депозирани 100% от сумата по транзакцията, което е новост, тъй като стартиране на операции досега се разрешаваше и при внесени поне 50%. Изключения ще се допускат само за лекарства, ваксини и свързани с тях химически материали, както и хранителни продукти за бебета.
В допълнение към новите регулации банките в страната се задължават да откриват акредитиви само при депозирани 100 % от сумата по транзакцията, което е новост, тъй като стартиране на операции досега се разрешаваше и при внесени поне 50%. Изключения ще се допускат само за лекарства, ваксини и свързани с тях химически материали, както и хранителни продукти за бебета.
На банките в Египет отпсунат едномесечен срок за въвеждане на измененията в сила.
Коментар по темата направи председателя на дирекцията за внос към Каирската търговска камера г-н Ахмед Шиха, който заяви, че тези поправки противоречат на правилата на Световната търговска организация и местния закон за експорт № 188 от 1975 г. Според него министърът не познава в достатъчна степен действащата понастоящем правна рамка, а ако влезнат в сила, тези условия ще благоприятстват оформянето на монополи. Освен това ще бъде застрашена конкурентноспособността на икономиката като цяло, още повече че тези действия могат да предизвикат ответни реакции, които да доведат до сериозни дисбаланси в търговския стокообмен.
На настоящия етап не може да се оцени дали обявените мерки ще бъдат приложени. Ако това се случи, Египет ще изпадне в противоречие с редица разпоредби на СТО, споразумението за асоцииране с ЕС и др., както и рискува да влоши икономическите си взаимооотношения с редица страни.
На настоящия етап СТИВ – Кайро счита, че „още е трудно да се даде оценка дали обявените мерки ще бъдат приложени в пълна степен. Ако това се случи, Египет ще изпадне в противоречие с редица разпоредби на Световната търговска организация, споразумението за асоцииране с ЕС и др., както и рискува да влоши икономическите си взаимоотношения с редица страни.”
Информация от СТИВ - Кайро