Становище на Фискалния съвет на България относно Проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г.

Фискалният съвет на България излезе на 17 декември със становище относно Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025г. и Проекта на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.

В бюджетната процедура за 2025 г. съгласуването на проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г. с Фискалния съвет следва да се случи в срок до 17-ти октомври. За поредна година приемането на бюджета беше отложено, този път за периода след парламентарните избори. От началото на пандемията до момента бюджетната процедура е трайно нарушена, като за стопанските субекти става невъзможно да изградят очаквания относно утвърждаването на стратегически документи от съществено значение за техния процес на планиране. Това се посочва в становището.

Финансистите отбелязват необходимостта от допълнително преработване на проекто-документите, като се вземат предвид препоръките на Фискалния съвет.

Според Фискалния съвет сборът от предложените политики и мерки в Проектобюджет 2025 не отговаря на икономическите цели и проблемите, които би трябвало да адресира бюджета. Освен това, няма и политическа валидация, чрез управленска политическа програма, която да разреши промяната на практика на установената данъчна система. Може да се каже, че има две големи предизвикателства в макроикономически план - изпреварващо нарастване на заплатите, поради недостига на пазара на труда, и намаляващата производителност поради тази причина. Второто голямо предизвикателство е свързано с конкурентоспособността на икономиката и много ниското ниво на инвестиции. 

От друга страна, няма значителна мярка, а точно обратното, която да стимулира производителността на труда и охлаждане на потреблението и доходите. 

Според Фискалният съвет намерението за увеличение на разходите за персонал само за една година с 28% ще има силно проинфлационен ефект, ще оказва ежегодно силен натиск върху бюджета и ще наруши баланса на пазара на труда, като постави държавните служители в по-изгодна позиция от тези в частния сектор.

Процентното увеличение на капиталовите разходи е рекордно – с 40% спрямо плана за 2024г. През 2024г. техният дял в БВП достига 4,9%, а през 2025г. той вече достига 6,6%. В номинална стойност се очертава ръст от 7,4 млрд. лв. спрямо очаквания размер за 2024г. Трябва да се има предвид, че предвиждания от правителството мощен фискален стимул за публични инвестиции, ще доведе до изместване на частните инвестиции. С други думи, държавата отнема повече ресурси от частния сектор за да изгражда публична инфраструктура. 

Темповете на увеличение на разходите в бюджета за 2025 г. са притеснително високи, повсеместни и значително надвишаващи темпа на растеж на икономиката. Подобна политика рано или късно ще доведе до необходимост от сериозно увеличаване на данъчната тежест и подлага на риск устойчивостта на публичните финанси. 

Очакванията за реален растеж за 2025 г. изглеждат високи поради несигурност за усвояване на някои еврофондове, структурните проблеми в някои наши търговски партньори от ЕС и възможно влошаване на бизнес средата, което би се отразило и върху плановете за заетост и доходи в частния сектор. Неточното прогнозиране на БВП компрометира оценката за всички други фискални показатели – приходи, разходи, салдо, ниво на дълга, размер на държавата в икономиката и т.н.

Дори най-оптимистичните прогнози за растежа на БВП и инфлацията за 2025 г. не дават никакво основание за очакваното нарастване на приходите по консолидираната фискална програма от 28%. Подобен растеж е нереалистичен и е най-сериозната заплаха за изпълнението на предвидения бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма.

В проекциите за 2025 г. влошеният структурен баланс достига рекордни нива. Налице е ударно, почти двойно нарастване на структурния дефицит и засилваща се експанзия в сравнение с 2024 г. Липсата на систематичност в подхода на бюджета води до това, че бюджетната политика преминава от експазионистична проциклична през 2025 г. към рестриктивна проциклична към 2028 г. 

Тя не е в синхрон с развитието на икономиката и заявената монетарна политика. Съветът припомня, че с оглед гарантиране на макроикономическата стабилност и устойчива дългосрочна тенденция за развитие, позицията следва да бъде антициклична или в краен случай – неутрална.

Прогнозата за приходите изглежда надценена, разходите растат с огромни темпове, запазва се тенденцията за повишаване на пенсиите и заплатите, но без реформи, планират се огромни суми за капиталови разходи, които продължават да не се изпълняват, поддържат се съществени дефицити и се увеличава държавния дълг. Съветът счита, че планираната фискална политика има силно проциклично влияние и поставя под риск фискалната устойчивост в средносрочен план. 

Експанзията на държавните разходи през 2025 г. в размер на 7% от БВП води до сериозна промяна в съотношението публичен/частен сектор. Публичният сектор достига 46% от БВП, което е доста над предвиденото ограничение в Закона за публичните финанси от 40%. Подобен годишен скок на публичните разходи не е имало от 1996г. насам, като причината за ръста на разходите в рамките на около 10% от БВП тогава са плащания за лихви по дълга. 

Големият публичен сектор ще ограничи и икономическия растеж. Фискалният съвет препоръчва преразглеждане на разходната част на бюджета като се търсят варианти за тяхната оптимизация и намаляване.

Според Фискалният съвет намерението за увеличение на разходите за персонал само за една година с 28% ще има силно проинфлационен ефект, ще оказва ежегодно силен натиск върху бюджета и ще наруши баланса на пазара на труда, като постави държавните служители в по-изгодна позиция от тези в частния сектор. 

Фискалният съвет препоръчва всички предлагани мерки, водещи до увеличаване на покупателната способност на населението да се разглеждат много внимателно и при възможност да бъдат отложени с оглед вероятността от проинфлационно въздействие и риск от евентуално неизпълнение критериите за членство в еврозоната. 

С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се с 64 % за прогнозния период. Разходите за лихви също растат стремглаво – с 60% само за 2025 г. и към края на прогнозния период ще представляват 1,2% от БВП. С това темпо България много бързо може да загуби имиджа на страна с нисък фискален риск по отношение на своята задлъжнялост.

Фискалният съвет счита, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и нереалистични. Разработената от Фискалния съвет алтернативна оценка за приходите за 2025 г. показва риск от неизпълнение на данъчните приходи до 8,6 млрд. лв., спрямо публикуваните до този момент данни. Фискалният съвет не може да валидира и очакваните приходи, както и достоверността на данните във формат „Държавно управление“.

 Продължаващата политика за отчисляване на 100% от дивидентите от държавните предприятия в средносрочен план ще доведе до тяхната декапитализация, невъзможност за развитие и поддържане на конкурентоспособност. 

Фискалният съвет счита, че предложената данъчна амнистия подкопава доверието в данъчната система и данъчната администрация и може да доведе до обезсърчаване на коректните данъчно задължени лица да изпълняват своите отговорности пред държавата. Изследвайки международните практики, Фискалният съвет стигна до заключението, че в страната не са налични чрезвичайните условия и предпоставки, които да налагат провеждането на данъчна амнистия.

Пълният текст на Становището е публикувано тук