Преди тридесет години във Виена беше поставена нова основа на световната икономика: Виенското споразумение установи курс за още по-тясно сътрудничество и взаимодействие. Какво се е променило оттогава? По-малко пречки пред търговията, по-хармонизирани правила и повече възможности за иновации. На 11 октомври във Виена се проведе форум под наслов „От глобалното към местното: Обединяване на усилията чрез глобалните стандарти да постигнем местно въздействие“, на който се срещнаха отново лидерите на CEN и ISO и на други международни организации по стандартизация, като целта беше да се задълбочи още повече международното сътрудничество.
Подписаното преди 30 години Виенско споразумение има за цел да гарантира, че европейските и международните стандарти не са в противоречие помежду си, а по-скоро са възможно най-съвместими. Мотото на Споразумението е „Един стандарт, едно изпитване - приети навсякъде“. Оттогава се случиха много неща. Благодарение на Споразумението предприятията могат да разчитат на глобално хармонизирани подходи за подобряване на качеството на продуктите и процесите; съществуват единни правила за измерване, изпитване и количествено определяне на емисиите на парникови газове; родителите могат да бъдат уверени, че опаковките на лекарства са устойчиви на отваряне от деца; потребителите на здравни приложения могат да бъдат спокойни, че съществуват ясни нива на сигурност за защита на данните; а производителите на машини могат да използват едни и същи стандарти за износ на трактори в страни по целия свят.
Предимства в ежедневието, за икономиката и опазването на климата
„От 80-те години на миналия век става все по-очевидно, че пречките в търговията могат да бъдат премахнати най-добре чрез единни стандарти. Призивът за хармонизиране на европейските и международните стандарти ставаше все по-силен. Виенското споразумение гарантира, че стандартите за европейския вътрешен пазар няма да бъдат разработени, без да се вземе предвид международната стандартизация“, казва изпълнителният директор на Австрийския орган за стандартизация (Austrian Standards) Елизабет Стампф-Блаха, за да опише историческото влияние на споразумението. „Виенското споразумение, подписано в нашия Дом на стандартите и иновациите на Хайнещрасе през юни 1991 г., постави основата за сътрудничество между Международната организация за стандартизация (ISO) и Европейския комитет за стандартизация (CEN) и повиши ефективността на обмена между тези големи организации за стандартизация. Това е от полза за всички ни и днес - в ежедневието, в бизнеса, а също и по отношение на глобалните предизвикателства като опазването на климата.“
Стандартите: общ език, обща цел - един от всеки три европейски стандарта е идентичен на стандарт на ISO
Тези изводи са подкрепени и от данни. В наши дни един от всеки три европейски стандарта вече е идентичен на издание на ISO. В началото на 90-те години само 178 документа са били разработени съвместно от експерти на двете организации, за да се избегне ненужно дублиране, докато това число вече се е увеличило до 5 500. Президентът на ISO казва: „Данните показват, че Виенското споразумение е силен инструмент, който е довел до хармонизирани - тоест единни - стандарти в редица сектори, вариращи от селско стопанство до здравеопазване, туризъм, транспорт и много други. Трудно е да си представим как международните планове, като например Целите на ООН за устойчиво развитие, могат да бъдат постигнати без много от стандартите, разработени съгласно това споразумение за взаимодействие. Пример за това е серията стандарти EN ISO 14064 за измерване на парникови газове и въглероден отпечатък, която гарантира, че всички говорят на един и същ език, когато става дума за цели и отчитане, което ни дава възможност всички да работим за постигане на обща цел. Като цяло, международните стандарти, включително разработените съгласно настоящото споразумение, създават необходимата основа, на която трябва да се базират националните стандарти, тъй като предлагат споразумение на международно ниво и най-добри практики.
Източник: Български институт за стандартизация