Представители на ръководствата на организациите–членове на Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ проведоха среща с министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, на която обсъдиха приоритетите на АОБР за 2023г. и взаимодействието между МИР и бизнеса.
Министър Стойчева представи приоритетите на министерството, като заяви: „За нас доброто взаимодействие с бизнес средата е ключово. Надявам се тази среща да е началото на активен диалог и на регулярни срещи занапред. Разчитаме много на вашата обратна връзка, защото ние трябва да работим заедно, така че страната да се придвижва напред“.
Министър Стойчева очерта пет приоритета пред екипа й. Сред тях са превръщане на България в дестинация за високотехнологични инвестиции и интелектуален капитал, изграждане на устойчива основа за развитие на предприемаческата и стартъп екосистема, създаване на възможности за стимулиране на ключови сектори с високa добавена стойност, въз основа на научноизследователска и развойна дейност, технологичен трансфер и образование, създаване на благоприятна среда за устойчив икономически растеж, включваща всички заинтересовани среди по модела на т. нар. “отворена иновация“. Министър Стойчева посочи още, че се изготвя анализ и оценка на всички инструменти и мерки, с който разполага министерството чрез неговите структури, за да се реализират в пълна степен политиките в посока зелен, дигитален и социално справедлив преход.
„Благодарим Ви за бързата реакция и за възможността да представим приоритетите на АОБР в областта на иновациите и растежа“ заяви главният секретар на БТПП Васил Тодоров. Той акцентира върху важността на приемане на Закона за насърчаване на научните изследвания и на иновациите, който вече е преминал обществено обсъждане.
Главният секретар на БТПП изрази позиция, че при бъдещо финансиране на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност е необходимо да се въведе ясен регламент относно ползването на обектите на индустриалната собственост, създадени в сътрудничество между предприятията и научните организации, като се въведе разделителна линия относно възможността предприятията свободно да ползват обектите в своята дейност, а научните организации да ползват резултатите в своята бъдеща научна дейност. Акцент бе поставен и на необходимостта от повишаване на броя на малките и средни предприятия и организации, финансирани по програма „Хоризонт Европа“ 2021-2027 и извършване на анализ на малкия брой български бенефициенти, спечелили досега проекти по рамковите програми на ЕС.
Васил Тодоров наблегна и на необходимостта от насърчаване на клъстерните структури, които са един изключително полезен инструмент, прилаган в Западна Европа за институционализиране на взаимодействията между предприятията и научните организации, и насочен към създаване и развитие на продукти или групи продукти.
Главният секретар на БТПП посочи, че е необходимо сроковете, предвидени за старт на бъдещи процедури, посочени в годишните работни програми на Комитетите за наблюдение, от инструктивни, да се трансформират в задължителни за управляващия орган на съответните програми.
Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира върху намаляващия обем на инвестиции в страната. Той посочи, че по последни данни брутото капиталообразуване представлява едва 18-19% от БВП, като е необходимо този показател да се повиши на 25%. Велев наблегна още и на стимулите за повишаване на инвестиционната активност в страната, сред които: конкурентни цени на електроенергията, осигуряване на достатъчно висококвалифицирани човешки ресурси, улесняване на възможността за внос на кадри, ускоряване на процедурите за финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и програмите, финансирани от ЕС за пряка подкрепа на инвестициите. Една чудесна възможност за бърза подкрепа, още през този месец, на над 350 добри инвестиционни проекта е предоставяне на допълнителен освободен ресурс за наддоговаряне по мярката за технологична модернизация по ПВУ. Председателят на АИКБ отбеляза още като важни предпоставки за насърчаване на инвестициите – върховенство на правото, ограничаване на корупцията и сивия сектор.
Добри Митрев, председател на БСК, постави фокус върху научните изследвания и ускоряване на приемането на Закона за насърчаване на научните изследвания и на иновациите. Той посочи още, че е необходимо да се обезпечи достъп на бизнеса до ползване на резултатите от научните изследвания, финансирани с публични средства. В тази връзка, Митрев акцентира и върху осигуряването на улеснен достъп на предприятията до инфраструктурата на София Тех Парк и Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност. Председателят на БСК отбеляза още и необходимостта от преглед на системата на националните контактни лица по програма „Хоризонт Европа“, като се прегледат формите на комуникация с предприятията. Добри Митрев акцентира и върху насърчаването на експортния потенциал на МСП чрез преглед на дейностите, осъществявани от ИАНМСП. Митрев подчерта и необходимостта от преглед и евентуална корекция на Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Теодора Овчарова, експерт, КРИБ, наблегна на необходимостта от насърчаване на иновациите, не само в стартиращите и нови предприятия, но и в съществуващите такива, които имат нужда от финансиране за оборудване. Тя сподели, че кандидатстването по процедурата Технологична модернизация по НПВУ е показала изключителния интерес и нужда на бизнеса от инвестиции в технологично оборудване за модернизиране на производството, като е необходимо да се предприемат стъпки за наддоговаряне по процедурата.
Овчарова наблегна и на необходимостта от промени в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., тъй като нормите на наредбата не отчитат драстичните промени в икономическата среда след пандемията, които са обективна пречка да се постигнат индикатори, свързани с обороти и печалби. Тя сподели още и за забавянето при пускането на нови инструменти от Фонда на фондовете.
Радослав Петков, председател на Съвета по иновации, дигитализация и нови технологии при БТПП, наблегна на необходимостта от създаване на по-ефективна връзка при програмирането на процедурите между бизнеса и управляващите органи на Националния план за възстановяване и устойчивост и на Програма КИП 2021-2027. Той сподели, че е необходимо да се акцентира и върху оптимизиране (съкращаване) на сроковете за провеждане на процедурите, свързани с разработване на иновации, подпомагането на иновативни стартиращи компании и осигуряване на възможност за развитие на проекти с висока добавена стойност чрез ангажиране на вниманието на финансовите институции към дейността на европейските иновационни хъбове и др.