Одиторите обръщат внимание на ценовите интервенции на картовия пазар
- Стойността на електронните плащания при продажбите на дребно в ЕС е нараснала над два пъти от 2017 г. насам, като достига над 1 трлн. евро.
- ЕС участва в определянето на таксите за платежни карти, но не преразглежда периодично дали неговите интервенции продължават да са целесъобразни.
- Продължават да съществуват проблеми, свързани със споделянето на данни за сметките.
Електронните плащания — цифровият обмен на парични средства, често през мобилни устройства — допринасят за икономическия растеж. Само през 2023 г. стойността на електронните плащания при продажбите на дребно е надхвърлила 1 трлн. евро. Европейската сметна палата (ЕСП) анализира подхода на ЕС към електронните плащания и по-специално дали регулаторната рамка създава добри условия за по-безопасни, по-бързи и по‑евтини електронни плащания. Тя установи, че подходът на ЕС е допринесъл за подобряване на условията, свързани с електронните плащания, но някои аспекти на рамката изискват допълнително внимание, особено ценовите интервенции и обмена на данни за сметките. ЕСП отправя няколко препоръки към Комисията, в т.ч. да се определят ясни критерии за ценовите интервенции в областта на електронните плащания и да се разработи и въведе стратегия за мониторинг на данните.
Стойността на електронните плащания при продажбите на дребно в ЕС е нараснала над два пъти в периода 2017—2023 г. и е достигнала над 1 трлн. евро през 2023 г. Тъй като електронните плащания са от особено значение за вътрешния пазар на ЕС, особено при трансграничната търговия, ЕС има отговорността да осигури тяхното ефективно и ефикасно функциониране. Одиторите изчисляват например, че през 2023 г. потребителите в ЕС са платили между 5 и 6 млрд. евро такси, свързани с картови плащания.
Ценовите интервенции на ЕС са насочени към намаляване на отрицателните последици от нарушаването на конкуренцията или към преследване на конкретни цели на политиката, потенциално в полза на потребителите. В контекста на системата на ЕС за електронни плащания тези интервенции включват определяне на таван на обменните такси, забрана за надценка при картови плащания и плащания в единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ), предоставяне на безплатно отворено банкиране и паритет на цените за трансгранични плащания в евро.
„Установихме, че в основните правни актове относно електронните плащания не се определят ясни критерии за оценка на това дали ценовите интервенции са целесъобразни и за какъв срок те следва да се прилагат. Няма изискване да се извършва периодично преразглеждане“, заяви г-жа Илдико Гал-Пелц, член на ЕСП, отговарящ за доклада. „За някои интервенции, свързани с картови плащания, Европейската комисия не е успяла да докаже, че положителните ефекти за потребителите несъмнено компенсират отрицателните.“
В този контекст одиторите отбелязват също, че недостатъчно обоснованите ценови интервенции могат да доведат до неефективни практики за доставчиците на платежни услуги, да изкривят пазарното търсене и предлагане и, в най-лошия случай, да имат отрицателно отражение върху потребителите и търговците.
Въздействието на политиките на ЕС, свързани с електронните плащания, остава до голяма степен неизвестно, тъй като Комисията не разполага с ефективна система за мониторинг и, което е по-важно, няма достъп до актуални данни. Редица действия на ЕС обаче имат потенциала да подобрят прозрачността, бързината и разходите за плащанията.
Одиторите установиха два основни проблема при нормативната рамка на ЕС за отворено банкиране. Единият е задължението да се предоставя безплатен достъп на доставчиците трети страни до данните на ползвателите за плащанията, което може да има отрицателен ефект върху тяхната мотивация да предоставят висококачествени услуги. Вторият — липсата на стандартизирани приложно-програмни интерфейси, което затруднява доставчиците трети страни да използват тези данни. Наред с това до момента отвореното банкиране се прилага и наблюдава на национално ниво, което означава, че липсват надеждни консолидирани данни за него на ниво ЕС.
На последно място, въпреки увеличените усилия на Комисията за справяне с дискриминацията, основана на местоположението на платежните сметки, все още се наблюдава отказ за извършване на плащания от чуждестранни банкови сметки. Подобна дискриминация е забранена от Регламента за ЕЗПЕ, но тя продължава да бъде реален проблем за потребители от целия ЕС. Одиторите посочват, че ефективността на действията за преодоляване на този проблем е възпрепятствана от регулаторни пропуски при задължителното налагане на правилата и сътрудничеството между националните отговорни органи.
Обща информация
ЕС разполага с добре разработена правна рамка за електронните плащания, която е разширена и преразгледана през последното десетилетие, за да отрази бързото развитие в този сектор.
През 2022 г. Комисията е започнала преглед на прилагането и въздействието на втората Директива за платежните услуги (ДПУ2), с която са въведени първите разпоредби относно отвореното банкиране.
Като е взела предвид основните констатации от този преглед, през 2023 г. Комисията е изготвила законодателно предложение за подобряване на нормативната рамка за плащанията в ЕС. Освен предложение за изменение на Директивата относно платежните услуги и услугите по електронни пари (ДПУ 3), Комисията е предложила и регламент относно платежните услуги в ЕС (РПУ).
Предвид опасенията за ограничена конкуренция на пазара на картови плащания в ЕС, през 2024 г. Комисията е започнала пазарно проучване, за да разгледа потенциалните практики, нарушаващи функционирането на пазара, като например несправедливи условия за търговия или злоупотреба с господстващото положение на основните участници в сектора. Това проучване все още не е приключило.
Специален доклад 01/2025: Електронни плащания в ЕС