След почти 20 години разговори държавите-членки на ООН се споразумяха за правна рамка за частите от океана извън националните граници

Снимка: Hiroko Yoshii, Unsplash

Споразумение, постигнато на 4 март, относно формулировката на исторически договор на Организацията на обединените нации за защита на морското биоразнообразие, може да отбележи края на нерегулираната експлоатация на океана, все по-неотложна загриженост, тъй като въздействието на климатичните промени се ускорява.

Новият договор ще позволи да се създадат мащабни морски защитени зони в открито море, които също са необходими за изпълнение на глобалния ангажимент на Глобалното споразумение за биологичното разнообразие между Кунмин и Монреал, сключено миналия декември, за защита на най-малко 30% от океана до 2030 г. За първи път договорът ще изисква и оценка на въздействието на икономическите дейности върху биологичното разнообразие в открито море. Развиващите се страни ще бъдат подкрепени в участието и прилагането на новия договор чрез силен компонент за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии, финансиран от различни публични и частни източници, и чрез справедлив механизъм за споделяне на потенциалните ползи от морските генетични ресурси.

Този договор "Биологичното разнообразие извън националната юрисдикция", договорен на 4 март на ^5-та междуправителствена конференция в Ню Йорк, е плод на повече от десетилетие глобален ангажимент за намиране на решения за този решаващ глобален екологичен проблем. 

Следващи стъпки

След като преговорите приключат, споразумението влиза в сила, след като 60 държави го ратифицират. ЕС ще работи, за да гарантира, че това ще се случи бързо, и ще помогне на развиващите се страни да се подготвят за неговото прилагане. За тази цел ЕС обеща 40 милиона евро като част от програма за световния океан и прикани членовете на коалицията с високи амбиции да направят същото в рамките на своите възможности.

Контекст

Откритото море осигурява безценни екологични, икономически, социални и продоволствени ползи за човечеството и се нуждае от спешна защита.

Зоните извън националната юрисдикция обхващат почти две трети от световния океан, включващи открито море и морското дъно извън националната юрисдикция. Те съдържат морски ресурси и биологично разнообразие и осигуряват безценни екологични, икономически, социални, културни, научни и продоволствени ползи за човечеството. Те обаче са подложени на нарастващ натиск от замърсяване (включително шум), свръхексплоатация, изменение на климата и намаляване на биологичното разнообразие.

Изправени пред тези предизвикателства и с оглед на бъдещото нарастващо търсене на морски ресурси за храна, лекарства, минерали и енергия, преобладаващото мнозинство от държавите се съгласиха с необходимостта от този договор за открито море, който е под формата на ново споразумение за прилагане съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) за защита и устойчиво използване на ресурсите на тези райони. Споразумението ще продължи да прилага съществуващите принципи в UNCLOS за постигане на по-цялостно управление на дейностите, извършвани в открито море. Тези принципи включват задължението за сътрудничество, защита и опазване на морската среда и за извършване на предварителна оценка на въздействието на дейностите.