Пет есета на ученици от НФСГ

Тук предлагаме текстовете на пет есета на ученици от НФСГ

Габриела Живкова Стоянова Национална финансово-стопанска гимназия

БТПП – 125 години надежден партньор и източник на информация за предприемачите

Защо БТПП, или още позната като Българска търговско-промишлена палата, е един надежден партньор и източник на информация за предприемачите?

Българската търговско-промишлена палата, основана през 1895г, е водеща асоциация на работодателите в България, включваща над 52 000 членове, над 100 браншови организации и не на последно място на 28 активно работещи регионални търговско-промишлени палати/камари, като БТПП е независима интересите на своите членове и допринася за развитието на международното икономическо сътрудничество, като се тръгне първо от земеделието, индустрията, занаятите, пристанищата и складовете, панаирите и изложенията, мине се през фондови и стокови борси, професионално обучение и образование, и се стигне чак до разрешаването на спорове чрез медиация и арбитраж. Основава се на принципите на доброволно членство, автономия и самофинансиране и се стреми да установи етични и социално-отговорни отношения в бизнеса, правейки икономиката на Република България все по-силна чрез предлагане на широка гама от услуги, които обхващат цялата територия на страната, служейки си с най-модерните средства като съвременни информационни и управленски системи, които създават мост между практическите бизнес задачи и новите технологии, т.е. коректно, бързо и многоаспектно решаване.

Мисията на Българската търговско-промишлена палата е именно да бъде един надежден партньор и източник на информация за предприемачите, като подпомага, насърчава, представлява и защитава стопанските интереси на своите членове и също така им предоставя различни услуги. Според мен една от важните характеристики на БТПП, която я прави така важна за нейните членове, е това, че е една неправителствена организация, независима от управлението на държавата, която развива обществена дейност без стопанска цел (тоест няма за цел извличане на печалба), като се финансира от източници, несвързани с политическата власт (на държавно, регионално и местно равнище) или чрез принципа на самофинансирането, като това е една предпоставка за насърчаване, оказване на помощ и съдействие на икономическите субекти, независимо от техния вид, размер, отрасъл и териториално разположение.

Услугите, които Българската търговско-промишлена палата предлага, са многобройни, обхващащи почти всички възможни интереси на предприемачите, като това допринася за развитието на икономиката на Република България. Едни от най-необходими и важни услуги са изготвянето на икономически анализи, реклами, ползването на единен търговски регистър на български търговци, сдружения, търговски представителства на чуждестранни лица и електронен подпис и още много други.

Изготвянето на икономическите анализи е изключително важно за всяко едно предприятие, за да може да се види нагледно дали някъде има проблем и ако има такъв, следва той да бъде отстранен по ефикасен и лесен начин. Но да се изготвят такива анализи, може да се окаже доста трудно и отнемащо много време и затова тук се намесва БТПП със своята услуга, направена да улесни своите членове възможно най-много, като им предоставя готов икономически анализ, за да подпомогне тяхното развитие и реципрочно на това и икономиката като цяло.

Рекламата е може би едно от най-важните неща в днешно време и тя трябва да бъде много добре обмислена и поднесена по правилния начин, за да има  ефект от целия процес по направата ѝ. Тук бих казала, че Българската търговско-промишлена палата е не просто надежден партньор, а е истинска значима част от всяко едно предприятие, което цели да просперира на пазара, защото предлага множество видове онлайн реклами, разпространявани чрез собствения им сайт, което прави популяризирането на дадена фирма лесно и ефикасно. Един от най-големите плюсове на тази услуга е, че БТПП е участник в множество международни асоциации и организации, което е необходимо условие за привличането на чуждестранни фирми към сайта и по този начин, чрез поставените реклами, и към самото предприятие. Това е един прекрасен начин за развитието на международното икономическо сътрудничество и изграждането на една постоянна връзка между българските предприятия и чуждестранните такива. Във връзка с това се изграждат така наречените “търговски взаимоотношения” между предприятията, но тук бизнесът отново се натъква на проблем с истинността на тези взаимоотношения. Ето защо дори и по този казус БТПП подкрепя и защитава бизнеса, като предлага услугата “единен търговски регистър”, чиято основна цел е насочена към обслужване на обществото и бизнеса чрез предоставяне на надеждна информация за актуалния статут на регистрираните правни субекти, което е гаранция за сигурност при осъществаване на търговските им взаимоотношения и предоставяне на услуги по издаване и заверка на последващи документи, необходими за външнотърговската им дейност. Според мен тази услуга премахва огромен товар и стрес от плещите на предприятията, защото, ползвайки този единен търговски регистър, си набавят необходимата информация и си гарантират спокойствие. След всички анализи, реклами и информация следват множеството документи, които ще свържат предприятията в търговски взаимоотношения.  Но за съжаление кризата с коронавируса, в която се намираме сега, налага всичко да се случва онлайн, за да се избегне разпространението на заразата. Ето защо електронният подпис е от изключителна важност особено в момента и като дори и по този въпрос бизнесът е продкрепен от Българската търговско-промишлена палата, която предоставя услугата за електронен подпис, който е задължителен реквизит за всеки един документ. По следния начин дори и в такива екстремни условия, БТПП спомага за развитието на фирмите, като им предоставя възможност за подаване на документи, подписани с електронен подпис, който е и защита срещу фалшификация.

Според мен предимствата, които могат предприемачите да извлекат от членство в БТПП, са именно безценната информация и надеждното партньорство. Като член на множество международни асоциации и участник в различни мероприятия, засягащи бизнеса в България, тя е способна да поднесе най-сигурна и обещаваща информация, именно от всичкия опит и усърден труд, които е събрала и положила през годините, не спирайки да се развива в множество аспекти, създавайки услуги, които са пряко съгласувани с интересите на бизнеса, и така я правят такава, каквато е сега – защитник и сигурен съветник на предприемачите.

Габриела Живкова Стоянова

Национална финансово-стопанска гимназия

==============================================================

Христина Станимирова Василева  НФСГ

125 години българска търговско-промишлена палата

          „125 години надежден партньор и източник на информация“ – този надпис се върти тържествено в сайта на Българската търговско-промишлена палата, отбелязвайки празника на тази силна институция. Помощник на предприемачите и защитник на правите, така бих оприличила най-общо основните функции на търговската промишлина палата, която за 125 години е успяла да се превърне в неизменна част от бизнеса в България.

          Българската търговско-промишлена палата е независима неправителствена организация, помагаща на българските предприемачи да се справят с предизвикателството да създадеш и ръководиш бизнес, като подпомага дейността им посредством множество проекти и различни по вид съвети, свързани с конкретните дейности. Запознавайки се с основните услуги на БТПП, ми направи силно впечатление насоките за дейността й в периода 2019-2023 година, в които има специална точка за подпомагане на българското образование в посока подобряване на възможностите на пазара на труда, ориентирано към професионалния живот. Очакват се мерки, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на предприемачеството. Всъщност това е много близко до политиката на  нашата гимназия и мисля, че дългогодишното сътрудничество между БТПП и НФСГ  ще се подсили още повече именно защото мисията на нашата гимназия е да подготви млади предприемачи, които, след като завършат своето средно и висше образование, да могат да основат предприятия, които да управляват с лекота и да не се спират пред множеството трудности, които ги очакват по стръмната стълбица към успеха.

          Определено прави впечатление анонсът, с който палатата си бе поставила за цел да подпомогне обучаващите се, а заедно с тях и работодателите, да приложи на практика нови методи за обучение и преквалификация на персонала. Мисля, че всички тези цели, а и много други, ще бъдат оптимално изпълнени, тъй като ежедневно ставаме свидетели на какви ли не сериозни опити за улесняване на работата на предприемачите в България. Постоянно се появяват нови и нови проекти за заетост и преквалификация, провеждат се и работни срещи, свързани с най-новите технологични иновации – такъв пример е он-лайн работната среща от 13.07.2020г, в която се е обсъждало представянето на така наречените коботи- роботи, които изпълняват някои човешки дейности с цел да улеснят битието на съвременния гражданин. Идеята е те до бъдат внедрени в индустрията и включени в производствените процеси с цел да улеснят човека и да го отменят в някои тежки дейности, като пренасят материали от едно място до друго, или да отговарят за определен етап от производствения процес.

          За всички тези юбилейни 125 години Българската търговско-промишлена палата е помогнала на много хора да се реализират, както и е отбелязала безброй успехи в работата си, като подкрепя, насърчава и представлява интересите на своите членове и допринася за развитието на международното икономическо сътрудничество. Много е хубаво, че се грижи за подобряването на условията на стопанската дейност, което увеличава и интереса към нея, привлича все повече млади, а чрез многобройните проекти и обучения като програмата „Еразъм за млади предприемачи“ вдъхва живот и освежава стопанския сектор с нестандартното мислене на младите технологични поколения. БТПП има участия в още много международни асоциации като Аоциацията на световните търговски центрове, Асоциацията на европейските търговски палати, Асоциацията на Балканските палати и др. Важна крачка към успеха са изпитаните методи и любопитните нововъведения, които са неизменна част от работата на една модерна търговско-промишлена палата на 21. век. Но колкото и да величаем цифровите технологии и нововъведенията в бизнес средите, важно е да отбележим и традициите, и добре изпитаните и доказалите се с времето методи за съвместна работа с работодатели и синдикати. Все пак 125 години всеотдаен труд, сътрудничество и видимо голям успех не се постигат, витаейки само сред новото, а надграждайки, учейки се от опита, и понякога рискувайки, но винаги разумно и с едно наум за предполагаемите последствия.

          От позицията си на ученичка от Националаната финансово-стопанска гимназия искам да представя впечатлението си от професионалното гимназиално обучение. За мен изборът да уча в това училище бе може би най-зрялото и добре обмисленото ми решение досега за скромните ми 18 години, тъй като именно благодарение на него, аз имам невероятната и същевременно рядка възможност още на тази си крехка възраст да се докосна до реалността чрез запознаването ми с икономиката и бизнеса, разясняването на истински важните въпроси, които си задава може би всяко дете от типа на: Откъде идват парите? и Бих ли могла да изкарвам повече, отколкото очаквам?, Как да се реализирам, след като завърша? и най-важното според мен: Има ли поле за реализация за младите предприемачи в България и нужно ли е да търся щастието си в чужбина?. Тези и още много производни въпроси биха могли да се проявят, но всъщност важното тук е, че професионалното обучение дава криле и разсява мъглата от съмнение пред нас – представя ни перспектива и реална оценка какво се прави и какво още трябва да се направи за един успешен бизнес, за да станеш един достоен предприемач. В тази връзка отново искам да отбележа колко е важно младите хора да бъдат ориентирани навреме, за да може след години заедно да берем плодовете, които обаче засяваме днес... идеята да се изучава предмет „предприемачество“ във всяко училище определено е една крачка напред към просперитета на идните поколения, включително и на моето.

          В заключение бих искала да поздравя целия екип на Българската търговско – промишлена палата за юбилейните 125 години и да пожелая още минимум толкова години за реализация, оптимизация, сътрудничество и успех на българското предприемачество.

==============================================================

Силвана Кирилова НФСГ

БТПП- 125 години надежден партньор и източник на информация за предприемачите

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е водеща асоциация на работодателите в България, основана през 1895 г.

Като независима неправителствена организация подкрепя, насърчава и представлява интересите на своите членове и допринася за развитието на международното икономическо сътрудничество.

Тя се основава на дългогодишни принципи и традиции в стремеж да установи етични и социално отговорни отношения в бизнеса.

Развива международно сътрудничество като част от интегрираната международна мрежа от търговски палати в целия свят и е член на различни международни организации, съвместни палати и съвети.

Първият институт, нарекъл себе си “камара”, е създаден в Марсилия през 1768 г. През същата година е създадена търговската камара в Ню Йорк. От края на XIX век във всички съвременни държави функционират търговски камари. Така се формират два основни типа камари: полуофициални учреждения с административни функции и приходи, осигурени по законодателен ред; независими организации, които по никакъв начин не получават финансова подкрепа от държавата, докато БТПП се борят сами за своите каузи и насърчават цялото предприемачество и икономика в страната. Появата на търговско-индустриални камари в България е наложена от нуждите за бъдещо развитие на народното стопанство.

Нищо не представя 125-годишна история, изпълнена с успехи, така както една разходка в миналото, за да почетем всичко, което тази невероятна асоциация е направила през годините:

   В началото на века бурното развитие на индустрията и търговията в България налага да се организира професионална подготовка на нужните специалисти. С тази задача се заемат Търговско - индустриалните камари, които финансират професионални курсове и основават професионални училища.

Софийската мъжка търговска гимназия е открита официално  по инициатива и с финансовата помощ на Софийската търговско - индустриална камара на 25 февруари 1913 г. Това става точно по времето, когато българският народ възторжено посреща военните победи в Балканската война.

Днес  Националната финансово- стопанска гимназия,  от която излизат професионално квалифицирани икономисти,   е с реален принoс и престижно присъствие в националната образователна система благодарение на Българска търговско- промишлена палата. Вече дълги години БТПП е верен и пълноценен сътрудник в обучението и развитието  на младите икономисти на България.

==============================================================

Светослав Владимиров Димитров НФСГ

Ролята на търговските палати в развитието на международното сътрудничество
 

Първата търговска камара е основана през 1599 г. се в Марсилия, Франция. Търговската палата е форма на бизнес мрежа, чиято цел е да се развиват интересите на бизнеса. Тези местни общества са образувани от собствениците на фирми в градовете, за да бъде предпазвана бизнес общността. Членове на търговската камара са местните предприятия и бизнеси. Те избират съвет на директорите или изпълнителен съвет, който да определя политиката на камарата. След това бордът или съветът наема председател или изпълнителен директор и персонал толкова, колкото е необходимо, за да управлява организацията.

Търговската палата е доброволно сдружение на търговски предприятия, принадлежащи към различни занаяти и индустрии. Те служат като говорители и представители на бизнес общността и се различават в различните страни. Като неправителствена институция търговската камара няма пряка роля в писането и приемането на закони и разпоредби, които засягат бизнеса, но може да окаже влияние и сериозен натиск за  да се приемат закони, благоприятни за бизнеса. 

Търговските палати се създават, за да подобрят икономиката и качеството на живота в общността, като помагат на бизнесите да просперират и да се разрастват по всевъзможни начини. Също така чрез търговските камари се повишават възможностите за работа в обществото.  Те насърчават  правилното разширяване и развитие на всички сегменти на общността. Освен това те допринасят и за цялостната икономическа стабилност на обществото както и промотират частната, държавната или  корпоративна система за конкурентен маркетинг.

Как точно са подпомогнали или допринесли за развитието на международното сътрудничество?

От основаването на първата търговска палата, създадена във Франция преди 400 години,  до днешни дни, когато има над 13 000 хиляди търговски палати по целия свят, е изминало доста време. През това време търговските камари по целия свят чрез много различни по вид действия са помогнали за развитието на международното сътрудничество. Те са подпомогнали развитието и насърчаването на търговията, различните видове занаяти и индустрията. Те са станали  и са се  превърнали във фактор за издигане на стопанските съсловия и са се доказали като качествен източник на информационно-проучвателната и статистическата дейност в държавите. Също така са помогнали и за извършването на стопански проучвания, навлезли са и   в областта на професионалното образование и едно от най-важните неща - създаване и осъществяване на международни контакти и сътрудничество. 

Преди основаването на Meждународната търговска палата се е налагало регионалните търговски палати да осъществяват сами  международните контакти и взаимотношения, което не е било лесна задача. След нейното основаване през 1919 година в Париж, Франция, с времето тя поема голяма част от развитието на международното сътрудничество, като улеснява международната комуникация, търговията и развитието на бизнеса в и между  различните държави. Във времето тя се доказва като най-голямата и най-представителната бизнес организация в света. Благодарение на нея са създадени много правила и институции, като едни от най-важните са: Международният арбитражен съд и издаването на първите правила за борба с корупцията. До момента в Международната търговска палата има регистрирани над 45 милиона предприята и организции от над 100 държави по света. 

Търговските палати (камари) са причината, поради която в момента международното сътрудничество и като цяло икономиката на света е на толкова високо ниво и продължава да се развива в по-добри посоки. Благодарение на тях са се развивали частните бизнеси и търговията в държавите. Въпреки кризите, които са настъпвали по време на тяхното съществуване, те са продължавали работата си и са намирали начин да продължат развитието на икономиката и търговията в дадените държави, като са предлагали различни видове решения като например предложенията за приемането на нови закони, които да подпомагат бизнеса. Те имат една от най-големите заслуги за развитието на икономиката в днешно време.

Българската търговско-промишлена палата напълно изпълнява ролята и целите, които имат и Търговските камара в държавите по света, а именно:

• да насърчава и да подпомага стартирането на нови бизнеси и развитието на фирмите по региони и на територията на цялата страна;
• да съдейства за подобряване на инвестиционния климат и за привличането на инвестиции;
• да подпомага, насърчава, представлява и защитава икономическите интереси на фирмите от цялата страна;
• да стимулира износа и навлизането на българските фирми на европейския и на световния пазари;
• да работи за повишаване на фирмената култура, информираността и конкурентоспособността на фирмите;
• да съдейства за повишаване на заетостта на населението;
• да запознава  местните и държавните власти с мненията и становищата на фирмите;

Българската търговско-промишлена палата работи в тясно сътрудничество с представители на местните и държавните власти, други неправителствени организации, както и с много организации в чужбина. За да бъде “близко”  до бизнеса, палатата има регоинални подразделения в цяла България.

Според мен в настоящото време ролята на Търговските палати ще става все по-значима на регионално и световно ниво. Ситуацията с пандемията COVID -19 по настоящем и в бъдеще ще доведе от промени в световния стокообмен и преструктурирането на пазари. Тук ще има възможност Търговската палата да влезе в една от основните си роли, а именно да стимулира българските фирми в производство на традиционни за родината ни стоки, като се ограничи вносът на подобни стоки с далеч по-ниско качество. Мисля, че е важно на следващ етап да си помисли  в промотирането на български стоки като изработени от качествени и екологично чисти суровини, съответно и на готова продукция. Силните и изградени традиции на Българската търговско-промишлена палата вече 125 години, са гаранция за бъдещи успешни проекти за развитие на българската икономика.

===============================================================

Даяна Кирова НФСГ

БТПП и еволюцията на предприемачеството в България

Предприемачеството и неговото развитие в една държава държи благосъстоянието на икономическото развитие, а с него конкурентоспособността, иновациите и заетостта на населението. То носи развитие в потребностите на хората. Българската предприемаческа практика се разделя на няколко основни етапа, отделящи събития, които ясно рефлектират върху националното стопанство.

До Освобождението се откриват първите нотки на предприемачество у българина. Потребностите на турската армия биват задоволени от умелостта на българските занаятчии и доставчици. Облекла, храна, запаси, оборудване - българското занаятчийско производство предлагало възможности, които привличали Централното турско правителство. Работата се увеличавала, а качеството и количеството не били достатъчни. Постепенно се наблюдава отделянето на занаятите от земеделието, а в последствие - организиране на производителната дейност. Започнало предоставянето на специализация на труда, а производството станало концентрирано. Голяма следа оставя сливенският предприемач Добри Желязков. Купува машини и започва производство на сукна. Висшето военно ръководство одобрява неговата работа и през 1836 година първата българска фабрика е факт.

Законодателството, прието през 1894 година, дава тласък на българското предприемачество. Безплатните блага, техника, ресурси и освобождаването от данъци насърчило стопанството, а интересът от създаване на чуждестранни банки разрешило въпроса за индустриално кредитиране. В този период ускорено започнало натрупването на капитали. След навлизането на Закона на търговско-индустриалните камари през 1895 година се учредяват първите неправителствени организации в подкрепа на предприемачеството - камари в София, Пловдив, Варна и Русе. Откриват се арбитражни съдилища. Софийската камара организира първите курсове по дисциплини, които обслужват бъдещото развитие на народното стопанство; отпускат се средства на младежи и частни училища.

Българската търговско-промишлена палата (наследникът на Софийската камара) е независимо сдружение. Целта на палатата е  да укрепи българското стопанство и да подобри взаимоотношенията му с международните пазари за постигане на по-добра икономическа среда. През годините развиването да стойностни кадри и подобряването на националното стопанство са били главни цели. Бурното развитие на индустрията и търговията в България наложило специална професионална подготовка. През 1913 година с финансовата подкрепа на Софийската търговско-индустриална камара, начело с Иван Гроздев, е основана Софийска мъжка търговска гимназия.  В нея се подготвят умело кадри, които предлагат познания в сферата на икономиката. През 1930 година, благодарение на средствата на Палатата, е построена внушителна сграда за учебното заведение. По- късно Софийска мъжка гимназия си променя името на Национална финансово-стопанска гимназия. До днес тя е с реален принос и на първи позиции в националната образователна система.

Войните от 1912-1918 година имат тежки последствия за българската държава, но предприемачеството успява да се съвземе и да възстанови своя темп. Въвеждат се 8-часов работен ден и данък върху печалбата. Вътрешният пазар се укрепва, чуждестранните капитали нарастват и се наблюдават преки инвестиции, чрез банкови кредити. Но поради Втората световна война частната собственост се ограничава. През тези тежки събития Софийската камара открива Фондова и Стокова борса в София и успява да създаде гласуване на Закон за търговско-индустриалните камари, с което придобиват право да участват в изработването на всички търговски закони.

След участието на Софийската търговско-индустриална камара в Международната търговска камара, връзките между България и чужбина получават огромен тласък. През 1943 година камарите губят своята автономност и се  национализира цялото имущество на търговските палати. Обединяват се във Върховна стопанска камара, която е под крилото на държавата. Тя функционира до 1948 година, след което Великото народно събрание я закрива.

Държавата се превръща в главен предприемач през 1947, след като попада под управление, основано на идеите на централизираното планово стопанство. Занаятчийските и корпоративните предприятия успяват да останат на своите собственици, но частното производство спада драстично. Отхвърлянето на частната собственост премахва основните стимули на предприемачеството, а именно рискът и печалбата.

Години по- късно, през 1952 година, се създава наследникът на Софийската търговско-индустриална камара - Българската търговска палата. Тя си е поставила за цел да подпомага промишлеността, вътрешната и външната търговия. През 1958 година се създава Бюро за представителство на чуждестранните фирми в България

Във времето, когато в Централна и в Източна Европа комунизмът се отхвърля, икономическата теория е изправена пред неотложната задача да очертае процеса на десоциализация на бившите комунистически страни. Главен недостатък на социализма е неговата неспособност да произвежда необходимите блага за своите граждани, които спрямо западния стандарт на живот, определен като капиталистически, биха били не повече от скромни. Предприемачът е движеща сила в създаването на блага, политиката на стопанството на една страна трябва да включва разбирането на предприемачеството в общественото производство.

Икономическата свобода идва през 1989 година след преминаването от централизирано управление към пазарно стопанство. Малкият и среден бизнес са силно подкрепени от правителствата. Започнало да се наблюдава регистрирането на множество предприятия, които през кризата намалели драстично. След оттеглянето на държавата като регулатор пазарното пространство се изкривило, а условията за бизнес се влошили.

Възстановяване на регионалните палати се състои през 1990 година. Този период за българските камари е изключително динамичен. Набляга се на принципите на доброволността и независимостта. След промени в законодателството Българската търговско-промишлена палата се признава, като една система от палати на регионално равнище.

След периода на преход българското предприемачество открива нова “вратичка” в своето развитие след приемането на България в Европейския съюз. Това събитие води до множество възможности за отношения със страни и европейски банкови групи, които субсидират проекти на нови предприемачи. Развитието на квалифицирани кадри на територията на страната от бизнес практики от Европа дава принос на българския пазар и неговото внедряване към по- големи страни. На пазара се появяват много нови играчи - чуждестранни вериги от Европейския съюз, а бизнесът се окрупнява. Конкуренцията вече е на база качество, а не толкова ценова.  В доходите на населението се наблюдава постепенно увеличение както и в търсенето.

Българската търговско-промишлена палата усърдно работи на подобряване качеството на услугите на малки и средни предприятия, както и ги насърчава за участия в международни специализирани изложения за укрепване на извъннационални отношения. Главна цел на палатата е да създаде ефективни двустранни връзки между бизнеса и образованието. Тя цели да модернизира системата на обучение и да повиши професионализма на преподавателите, по този начин стимулира младите специалисти. За предприемачеството играе голяма роля - когато кадърните кадри се увеличават, икономиката на една страна се укрепва, а когато държавата е сигурна, тя може да помага на бизнеса.

Въпреки тежките условия до Освобождението, българинът успява да се пребори и да направи предприемаческа крачка към модерния свят. Периодът от 1912 г. до 1947 г. е изключително динамичен и изпълнен с неравности за цялото българско общество. Тези години са превратни и за нашите дребни и едри предприемачи. Плановото стопанство закърнява предприемачеството, но в годините след него, то покачва драстично своя обем. След приемането ни в Европейския съюз за българските предприемачи се отваря нов свят с повече възможности. Българската търговско- промишлена палата не само е преживяла многобройни събития, тя е подкрепяла българското предприемачество.