Икономическият и социален съвет прие становище на тема „Законодателната инициатива на ЕК „Подготвени за цел 55“ в българския контекст“
Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС) прие становище на тема „Законодателната инициатива на ЕК „Подготвени за цел 55“ в българския контекст“. Становището съдържа заключения и препоръки, свързани с пакета от предложения на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата, чиито амбиции са до 2030 г. да се намалят вредните емисии с най-малко 55%. Проектът е известен като “FIT for 55”.
В становището ИСС отбелязва, че предложеният пакет „Подготвени за цел 55“ съдържа специални финансови инструменти, чрез които да се осигури справедлив преход, включително и предложения нов Социален фонд за климата. Същевременно, разширяването на системата за търговия с емисии, особено по отношение на сградите и транспорта представлява значително предизвикателство за страната ни. В тази връзка ИСС подчертава, че бавните темпове за реализация на мерките за енергийна ефективност у нас произтичат от относително ограничените възможности за инвестиции на населението.
От съществено значение, според съвета, е съдържащите се в Националния план за възстановяване и устойчивост мерки за финансиране на енергийна ефективност на сградния фонд и на производство на енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, да се развият с допълнителни механизми за финансиране на база на дефиниция на „енергийна бедност" за домакинствата.
Съветът акцентира, че пакетът от предложения „Подготвени за цел 55“ надгражда необходимостта от краткосрочни инвестиции, с които се преодолява отрицателното въздействие на кризата, породена от COVID-19 върху работните места, приходите и предприятията, включително в секторите, обхванати от системата на ЕС за търговия с емисии. Към това вече се добавят и ефектите от войната в Украйна и свързаното с нея ново предизвикателство за намаляване на зависимостта на доставките от Русия и промяна на ресурсната база. Планираните мерки за изграждането на ВЕИ мощности у нас до 2030 г. имат потенциал за осигуряване на значителен ръст на производството на електрическа енергия, но само те не са достатъчни. Като се отчете предстоящото ограничаване на производството на електрическа енергия от въглищни централи и тенденциите за общо увеличаване на потреблението на електрическа енергия, се налага планиране на допълнителни мерки, включително за развитие на националния хидропотенциал и за изграждане на нова ядрена мощност.
На дискусията в Народното събрание беше подчертано, че това становище е изключително прагматично и експертно и е част от сериозната проактивна дейност на ИСС спрямо българските власти.
Председателят на съвета Зорница Русинова изтъкна, че Становището би могло да има сериозен принос към законодателната инициатива и към общата ни национална позиция по темата