България ще иска разрешение от ЕК да прилага кризисни мерки за подпомагане на розопроизводството
България ще отправи официално запитване към Европейската комисия за възможността за прилагане на кризисни мерки за подпомагане на розопроизводството. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на видеоконферентно заседание на Консултативния съвет по маслодайната роза. Тя допълни, че по предложение на розопроизводителите, страната ни ще поиска да приложи мярката за небране на розовия цвят. Министър Танева изтъкна, че в момента е важно да се осигурят средства в посока намаляване на производството на розов цвят, поради липсата на интерес за изкупуването му. Тя бе категорична, че страната ни трябва да продължи да полага усилия, за да запази розопроизводството, защото то е част от бранда, с който сме разпознаваеми по целия свят. Съгласно европейския регламент, маслодайната роза попада в обхвата на прилагане на мерки срещу смущения на пазара, предизвикани от значителни повишения или спадове в цените на вътрешните или външните. По думите й, в подобни случаи, ЕК има правомощия да приема делегирани актове, с които да въвежда мерки за справяне със съответната пазарна ситуация. „За да приложим тази мярка в сектор „Розопроизводство“, трябва да представим мотивирана аргументация за това искане, която да включва анализ на пазара и причините, довели до смущенията в сектора“, каза още земеделският министър. Тя уточни, че след получаване на официален отговор от страна на ЕК за прилагането й, страната ни ще предприеме всички необходими действия за нейното своевременно стартиране.
Министър Десислава Танева поясни, че другата краткосрочна мярка е нотифициране на държавна помощ за подкрепа на производителите на първична земеделска продукция, каквито са и розопроизводителите. Подкрепата следва да бъде изразена в количествени измерения, а именно как COVID кризата е оказала въздействие върху производството на розовия цвят. Помощта може да бъде нотифицирана по Временната рамка, която е налична за страните членки на ЕС заради пандемията.
По време на заседанието бе обсъдена и другата предложена от бранша мярка, а именно изкореняване на насажденията с маслодайна роза. Министър Танева заяви, че ако има единодушие за прилагането й от всички розопроизводители, тя може да бъде приложена чрез Закона за маслодайната роза. Тя припомни и невъзможността розовият цвят да бъде включен в обхвата за подпомагане чрез обвързаната подкрепа. Причината за това е, че той не попада в секторите и производствата, допустими за подпомагане в обвързаните с производството плащане.
От своя страна розопроизводителите заявиха, че през последните две години държавата е направила първите стъпки за подкрепа на сектора с приемането на Закона за маслодайната роза, но те са недостатъчни. Бяха отчетени и слабости в маркетинга и рекламата на българското розово масло на международни изложения и форуми.
Към момента в Националния електронен регистър на розопроизводителите и розопреработвателите са вписани 2894 розопроизводители, които отглеждат 45 хил. декара с насаждения с Rosa damascena и с Rosa alba. В страната към момента оперират 51 розопреработватели, които имат 48 обекта. От общо произведеното количество маслодайна роза 14 321 тона, през 2020г. са преработени 13 523 тона, което представлява 95 % от произведената суровина . Средният добив от маслодайна роза през 2020г. е 315 кг./дка, а средната изкупна цена е била 2,04 лв./кг.
