Резултати от проучване на ефектите от програмата за компенсации за високите цени на електроенергията
Допитването бе организирано от Министерството на енергетиката и независимата платформа за сравняване на оферти за електроенергия elca.bg
Мерките за подпомагане на компаниите да се справят с високите цени на електроенергията са намалили негативните последици върху бизнеса. Тези мерки са осигурили възможност да бъде ограничено също и поскъпването на мрежовите услуги за всички крайни потребители при запазване на финансовата стабилност на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи. Това става ясно от проведено допитване за ефектите на програмата за компенсации за високите цени на електроенергията от 1 октомври 2021 г. до 31 март 2023 г. сред българския бизнес. Допитването, проведено в периода 12 юли - 14 август 2023 г. и организирано от Министерството на енергетиката и независимата платформа за сравняване на оферти за електроенергия elca.bg, бе направено чрез онлайн проучване с национално покритие. Анализът на резултатите извежда и необходимост от по-добра информираност на потребителите като участници на свободния пазар на електроенергия. Това кореспондира и с изводите в публикувания преди десет дни Пазарен мониторингов доклад за 2023 г. на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) и Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER).
Основна цел изследването бе да бъдат измерени, анализирани и оценени ползите от предприетите мерки за компенсиране на драстичното поскъпване на електроенергията и подпомагането на компаниите да задържат техните пазарни позиции, конкурентни цени и качество. В проучването участваха 500 национално представени фирми, близо 93% от които са малки и средни предприятия с персонал под 250 души. Половината от респондентите оперират в сектора на услугите, а тези в сферата на производството и търговията представляват съответно около 25% и 23%. Компаниите, които се припознават като част от публичния сектор, са под 1%.
Проучването показва, че много от компаниите са адаптирали своите планове, така че да отговарят на предизвикателствата, породени от повишаването на енергийните цени. Като резултат те са отложили или пренасочили бъдещите си инвестиции към мерки за оптимизиране на разходите с незабавен ефект или за повишаване на цените на стоките и услугите.
Повече от 97% или 486 от анкетираните в проучването бизнеси, използват за дейността си основно електроенергия. Само 14 са тези, които използват природен газ в комбинация с топлинна енергия или други енергийни ресурси. Близо 78% или 389 респондента са изцяло зависими от електроенергията, като в тази група попадат 85% от анкетираните компании в сектор търговия, 79% от услугите и 68% от тези с производствена дейност. Над от 46% от анкетираните имат месечно потребление по-малко от 1 000 кВтч, което кореспондира със структурата на електроенергийния пазар. В него като брой доминират микро предприятията с потребление и поведенчески модел, идентичен с този на битовия потребител.
Над 11% от анкетираните се затрудняват да отговорят до каква степен бизнесът им зависи от разходите за електроенергия. Само 1% са тези, чиито бизнес разходи се състоят предимно от разходи за електроенергия - в тази категория попадат и част от анкетираните ВиК оператори.
Проучването изследва също три основни въпроса, които информират за структурата на наличните тарифни планове и договори. Изводите от тази част са важни и за степента на ориентиране на компаниите в организацията и начина на функциониране на електроенергийния пазар. Близо 30% от анкетираните не могат да конкретизират дали имат сключен договор с търговец на електроенергия или с доставчик от последна инстанция, като това са предимно компании с консумация под 1 000 кВтч месечно. Всеки пети, дал такъв отговор, не е наясно нито с месечното потребление, нито с тарифния си план.
Част от анкетираните компании не могат да оценят нарастването на разходите си за електроенергия, а друга не са констатирали такова, показва проучването. Производствените компании съобщават за по-съществено увеличение, като близо 35% от техните отговори са в групата повече от 50% ръст. Половината от тази група съобщава за ръст, превишаващ 100%. Бизнесите, които не са констатирали съществена промяна, са основно съсредоточени в сектор „Услуги“.
Повече от 64% от анкетираните не могат да прехвърлят повишените си разходи за електроенергия към техните клиенти, като те остават за сметка на маржа на бизнеса. Невъзможността за прехвърляне на разходи е особено ясно изразена при компаниите от сектор „Услуги“ и „Търговия“- В по-малка степен това се отнася за сектор „Производство“. Проучването поставя фокус и върху ВиК операторите, които не могат да прехвърлят увеличението на разходите си за електроенергия, независимо от нивото на същественост и ръста.
Индивидуалната оценка на участниците в проучването показва, че определящ фактор е обемът на потребление, чувствителността на бизнеса по отношение на енергийните разходи и възможностите за прехвърляне на увеличението към крайни клиенти.
Близо половината анкетирани очакват нов ръст на цената на електрическата енергия. Това е един от основните изводи относно очакванията на бизнеса за пазара през втората половина на 2023 г..
Изводите от проучването категорично потвърждават, че в краткосрочен план, в хипотезата на извънредни пазарни обстоятелства и кризисни ситуации, бизнесът се нуждае от мерки на държавна подкрепа - незабавни, целенасочени, прозрачни и с фиксиран срок на приложение. Те следва да допълват, а не да заместват дългосрочните политики за развитие и растеж на икономическите субекти. В този смисъл необходимостта от целенасочени, дългосрочни и устойчиви политики, които да направят електроенергийния пазар по-предвидим, като осигурят стабилна основа за развитие на бизнеса, продължава да бъде една от приоритетните задачи на ресорните институции.
Изпълнителят на проучването - elca.bg, е онлайн услуга за сравняване на актуални оферти на търговците на електроенергия и сключване на договори за доставка на електрическа енергия за бизнеса. За провеждане на настоящото изследване са използвани и добри практики от Великобритания, Ирландия, Германия, Швейцария и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.