Русенската ТИК започна работа по проект, свързан с колаборативна икономика и нови форми на трудова заетост
Русенската търговско-индустриална камара, в партньорство с още пет организации, започна работа по разработване на съдържание за обучителни модули, с помощта на които дългосрочно безработните лица, и младежите, търсещи работа, ще могат по-лесно да се реализират на трудовия пазар. Обучителните модули ще предлагат информация и възможности за изграждане на знания и умения в областта на колаборативната икономика – какво представлява, какви са възможностите за работа; изработване на индивидуален личен план за развитие; работа с онлайн платформи и как да изградим онлайн профил с добра репутация; и др. Предвиден е и специален модул в помощ на мениджъри и директори човешки ресурси относно това, как да се възползват от колаборативната икономика и какви са новите форми на наемане на работа, които възникват от нея.
Колаборативна икономика - известна още като икономика на онлайн платформите, гиг икономика или икономика, базирана на споделяне (от англ. platform economy, gig economy, sharing economy), описва търговски взаимоотношения, осъществявани посредством онлайн платформи, в които клиентите се свързват директно и споделят и/или предоставят за временно ползване разнородни активи, които към момента са им свободни. Разменните активи варират от апартаменти, къщи, коли, яхти до свободно време или умения, които могат да бъдат полезни на някого. Подобни платформи за споделяне на активи навлязоха и у нас и набират все по-голяма популярност. Примери за такива са Airbnb и Uber (която преди време срещна отпор и в момента не функционира единствено в София, от всички европейски столици). В резултат на колаборативната икономика възникват и
Нови форми на наемане на работа – нетрадиционни форми на трудова заетост, обусловени от непостоянното възлагане на работа, т.е възложените задачи са за определен срок от време, като след извършването им, взаимоотношенията между работник и работодател приключват. Подобна форма на заетост е най-често разпространена сред софтуерни специалисти, архитекти и дизайнери, при които работата може да бъде извършена посредством онлайн платформа, а работодателят и работникът да се намират в различни точки на света. Други по-известни и разпространени форми на наемане на работа са
- споделяне на служители – няколко компании, (обикн. МСП) се сдружават при наемането на работа на група работници и ги предоставят помежду си съгласно нуждите на всяко една от компаниите в сдружението.
- споделяне на работна позиция – един работодател наема няколко работника, обикн. двама, които работейки на непълен работен ден изпълняват задължения за една позиция на пълен работен ден. Характерно за хора, които има ограничена трудоспособност, в процес на обучение или изпълняващи друг ангажимент.
- временни мениджъри – отдават се под наем от фирма, чиито основен предмет на дейност е именно това – да отдава служители под наем. За разлика обаче от традиционните агенции за намиране на работа, това са фирми, поддържащи тясно специализирани специалисти, които се отдават на приемащата компания с цел откриване на специфичен управленски или технологичен проблем или в период на криза.
- непостоянна работа – работата не е постоянна, работодателят не е задължен да осигурява постоянно работа на работника, а може да го приема на работа в случаите, когато това се налага (напр. работата се е увеличила). Подобен подход използва авиокомпанията Луфтханза при наемане на стюарди за обслужване на полети в натоварените туристически сезони. Работниците сключват двугодишни договори и преминават през регулярното обучение за позицията, но работят само в определени месеци от годината.
Модулното обучение ще бъде разработено по проект “Co-LABOURative-LAB: повишаване пригодността за заетост на безработните лица посредством колаборативна икономика и нови форми на наемане на работа”. Методологията за обученията, както и съдържанието на модулите ще бъдат валидирани с помощта на 40 безработни лица, участници впоследствие и в самите обучения. Обучителните сесии ще бъдат проведени в Испания, България, Словения и Гърция.
Проектът се финансира по програма Еразъм+ със срок на изпълнение от 01/09/2016 до 31/08/2018 г.
