Игра на слънчеви панели - законови недомислици спъват масовото използване на фотоволтаиците от гражданите
Автор: Институт за пазарна икономика
През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Първите седемнадесет истории можете за видите тук. Историите са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.
Островите Оркни далеч не са най-слънчевото място в Северното полукълбо. Разположен на север, между Шотландия и Шетландските острови, този архипелаг, на границата на Северно море и Атлантика, е известен с доста суровия си климат и вечния вятър. Местна шега гласи, че ако вятърът внезапно спре, хората ще паднат на земята, защото няма на какво да се подпират. Затова е изненадващо, шофирайки из тези рядко населени места, да видиш реклама на фирма за фотоволтаични панели в условната столица на архипелага. Както и стотици фотоволтаици, монтирани по покривите на жилищни сгради и на многобройните ферми. E, перките са далеч повече и по-мощни, но за тези брулени хълмове това е естествено.
Архипелагът вече е известен и с друго - че енергийните му нужди на 100% се задоволяват от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и може да изнася за други региони. И е един от примерите за устойчиво развитие на зелените технологии. Там са и първите експериментални централи за производство на ток от приливите. При това продължава амбициозната последна програма от 2019 г. за развитие на тези технологии, както и на технологиите за използване на зелен водород.
Малко над 350 соларни централи може и да не звучи много. Но при население от около 22 000 души, много от тях обитаващи семейни ферми, където са събрани 2-3 поколения, е впечатляващо. Повечето от тях са до 4 киловата, могат да се монтират и на земята, и се изграждат за енергийна самостоятелност, но и по екологични съображения. Според данните на Форума за възобновяема енергия на Оркни една такава централа може да произведе около 20 киловатчаса в светлата част на денонощието, дори при тези сурови условия. Обикновено това е достатъчно за едно домакинство, особено когато енергоспестяването е превърнато в абсолютен приоритет.
Да се види подобна картина у нас все още е невъзможно.
Фокусът на обсъжданията за зелената енергия в България обаче отново се измести към цените и към възможностите за спекулации. Соларните централи до 30 киловата у нас останаха единствените, за които има преференциални цени за изкупуване, но при тях изискването е цялата добита енергия да се продава, без да може да се ползва за лични нужди от собственика. Могат да се монтират върху покриви или на земята в дворовете. От около 3 години има сериозен растеж при тези инвестиции. Често са върху изоставени къщи в селата, в които от години никой не е живял и не е имало потребление. Електроразпределителните дружества (ЕРП) започнаха съпротива срещу тях и искат законови промени, които да обвържат изкупуването с консумацията на място. Те са длъжни да изградят разпределителна и преносна мрежа до подстанциите, което е значителна инвестиция, а местното потребление е нищожно.
В Плана за развитие и възстановяване, преработен от служебното правителство, е заложено седемкратно увеличение на средствата за малки централи със съответните, немалки, стимули. Не е ясно кога този план изобщо ще стигне до Брюксел и дали ще остане в този си вариант.
В същото време България бави трета година транспонирането на европейската директива 2018/2001 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, с цел до 2030 г. да се достигне дял от 32% от общото потребление. В частта за фотоволтациите тя налага облекчения в административните процедури за потребителите на слънчева енергия за собствени нужди. Нещо повече, поредна скорошна промяна в директивата залага цел от 40%, а соларните централи до 10.8 киловата да минат само на уведомителен режим.
От серия обсъждания в парламента се вижда, че въвеждането на тези правила в България няма да се случи скоро, а ЕК заплашва с наказателна процедура
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ТУК