Българската търговско-промишлена палата бе партньор на проведения тази седмица годишен форум на "Микрофинансен център" (Microfinance centre) за страните от Централна и Източна Европа. Събитието бе на тема "Финансови инструменти за подкрепа на стартиращи, микро и социални предприятия".
Целта на форума бе да се споделят добрите практики и да се дискутират нуждите за развитие на финансовите инструменти в подкрепа на заетостта.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов подчерта при откриването на събитието, че най-голяма част от членовете на палатата са микро предприятия – 61%. Цел на всеки бизнес е създаване на стойност, а финансирането е важен, основополагащ елемент за осъществяване на дейността на компанията. Финансовите инструменти подпомагат както работата на фирмите, така и предприемачеството.
Експертите, участващи в събитието са на мнение, че малкият и среден бизнес в България не се припознава в инструментите за финансиране.
Доц. д-р Бисер Петков, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на "Фонд мениджър на финансовите инструменти" в България, направи равносметка какъв е напредъкът и какви са резултатите от подкрепата към стартиращите предприятия да бъдат устойчиви и успешни и да постигнат целите, които преследват. Според него анализът на резултати сочи, че споразумението за финансиране е анексирано 7 пъти и параметрите са обновявани поради пандемията от КОВИД-19, а ресурсът, предложен на целевите групи, е бил редуциран на 30 милиона лева.
"28 милиона лева са стигнали до крайните реципиенти под формата на микрокредити", съобщи Петков. Той посочи, че стартиращите социални предприятия имат нуждата от подкрепа чрез финансов инструмент и той трябва да се надгражда, това показва опитът и анализът на пазара. Целта е предлагане на по-успешни финансови инструменти, които да подпомагат стартиращите и най-вече социалните предприятия.
Наталия Ефремова, заместник-главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" към Министерството на труда и социалната политика, разясни, че по Програма "Развитие на човешките ресурси" е дадена безвъзмездна помощ по 3 конкретни мерки. Над 5000 хора в уязвимо положение, сред които и младежи, са били включени чрез обучение и заетост, изградени са допълнителни мениджърски умения на участниците, стимулирани са партньорства в социалните предприятия между тях и конвенционалния бизнес, по данни на Ефремова.
Над 708 микрокредита са сключени, макрокредитите са 106, но само 13 предприятия са се възползвали от подкрепа чрез "Фонда на фондовете", което признаваме, че не е добър резултат за нас, отчете още Ефремова.
Социалните предприятия не са толкова развити и познати у нас, отбеляза Надежда Грошкова, директор за България на Банката за развитие на Съвета на Европа. Те обаче са не по-малко важни за развитието на икономиката. И по тази причина микро-финансирането е много важно, в т.ч. и социалното финансиране.
Грошкова посочи, че се разглеждат проекти за микрофинансиране на социални проекти. Заедно с това, заем от 175 млн. евро за „Българска банка за развитие“ е одобрена от Банката за развитие на Съвета на Европа.
Мартина Григорова, изпълнителен директор в микрофинансиращи институции "СИС кредит" и "Микрофонд", сподели, че цялостната екосистема на финансиране е съвършен инструмент за ангажиране на предприемачи, които още нямат фирма и на стартиращи социални предприятия. 310 стартиращи компании са финансирани от "СИС кредит" и "Микрофонд", 9 са социалните предприятия /от 9 кандидатствали/. Организацията е раздала около 7 милиона лева. Григорова даде пример с клиент, който с предоставеното финансиране е успял да създаде 50 работни места.
Владимир Томов, председател на "Съвета по инвестиции" в Българската търговско-промишлена палата, разказа, че в страната ни има добре подготвени специалисти, които от години са част от развитието на финансовата екосистема на страната. Според него има и много неизползвани възможности, които да се развиват, особено в областта на земеделието.
Според Кристина Думитреску, главен експерт в дирекция „Финансиране за социално включване“ в Европейския инвестиционен фонд, част от групата на Европейската инвестиционна банка, микрофинансирането е възлов инструмент за развитие на социалното предприемачество. Чрез него може да се осигури по-широко социално включване и по-малко неравенства в обществото.
Думитреску цитира и проучване, според което 43 процента от малките и средни предприятия смятат банковия кредит за полезен, но в същото време само 11 на сто от тях ги използват. Европейският инвестиционен фонд работи с България, като има партньорство с една банка, шест финансови институции и пет небанкови институции. У нас са вложени 26.6 млн. евро, които са подкрепили 2914 фирми и са запазили 6700 работни места.
За вниманието към тази сфера говори и факта, че бяха увеличени сумите, които един социален предприемач може да получи – от 25 000 на 50 000 евро, посочи Думитреску. А кредитът за социални предприятия нарасна от 500 000 на 2 млн. евро.
Форумът бе повод за разискване на проблемите в областта на микрофинансирането. Все още усещането при социалните предприятия у нас е, че държавата не ги подкрепя. Единият от големите проблеми на социалните предприятия и на стартиращите микропредприятия в България е липсата на достатъчно микрофинансиращи институции, които да се конкурират с банките. Това отбеляза председателят на Икономическия и социален съвет на Република България Зорница Русинова.
Банките не са склонни да предоставят финансов ресурс на хора, които дори нямат достатъчната финансова грамотност да си подготвят идеята, така че да получат кредит. В тази връзка важно е да се наблегне на образованието. Обучени млади хора могат да са в основата на социални инициативи.
Според Русинова социалните предприятия са част и от решаването и на различни регионални проблеми. Но само добрата нормативна база не е достатъчна за развитие на социалното предприемачество. Необходимо е в тази дейност да се включат освен Министерството на труда и социалната политика и други министерства.
За да има устойчиви и видими резултати, трябва да има подходяща екосистема за развитие на тези фирми. Още повече, че те решават социални предизвикателства.
Събитието продължи с обмен на опит от социални предприятия и организации, които предоставят финансиране.