Автор: Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика
Ако донякъде изненадващото публично предупреждение на служебния министър на финансите Росица Велкова за опасната траектория към раздуване на бюджетния дефицит през 2023-2025 г. предизвика по-скоро абстрактни и дори идеологизирани дебати, то емисиите на държавен дълг дадоха съвсем реални сигнали. Те трябва да бъдат разчетени правилно от политиците, които след седмица ще очакват подкрепа от гражданите, както и от частния сектор и домакинствата.
Поемането на нов дълг не е само по себе си новина – надяваме се вече да се разбира от всички, че дефицит в бюджета изисква финансиране назаем, доколкото не сме видели някакъв особен устрем към приватизация на държавни активи. Интересният въпрос беше единствено дали служебното правителство ще издаде дълг, както е предвидено в бюджета за 2022 г., или ще прехвърли „горещия картоф“ на следващото или просто за след изборите. В случая финансовото министерство по-скоро реши да си свърши работата и пласира две емисии на международните капиталови пазари – 7-годишна за 1,5 милиарда евро при годишна доходност 4,35% и 12-годишна за 750 милиона евро при годишна доходност от 4,82%. Няколко дни по-късно правителството излезе и на вътрешния пазар като пласира 200 млн. лева дълг с 4 години до падежа при доходност от 3,01%.
Новият дълг е в рамките на гласувания лимит в годишния бюджет, така че към този момент място за политизирани драматизации няма. Дори с него общото ниво на държавния дълг достига около 23% от прогнозния БВП - България ще остане сред страните с най-нисък дълг в ЕС. Това обаче не трябва да дава спокойствие, че всичко е както преди.
Повишаването на лихвите от големите централни банки вече е в ход и, както вече писахме, едва ли ще спре до тези нива. Трябва да приемем, че „безплатният обяд“ е свършил или, иначе речено, финансиране на хазната с близки до нула лихви няма как вече да има. По време на пандемията България пласира на външния пазар 10-годишни облигации при под 0,4% доходност и 30-годишни при 1,48%. Дори при цялата несигурност малко след началото на войната в Украйна на вътрешния пазар доходността на издадените 7,5-годишни книжа беше 1,33%. А в средата на септември международните инвеститори искат лихва от над 4%, а дори ликвидните местни финансови институции очакват над 3% и то за средносрочен дълг.
И така, всеки нов дълг ще идва с ежегодни разходи за лихви, които всеки бъдещ министър на финансите ще трябва да осигури преди да дава пространство за пенсии, заплати или болници. В приказния свят на нулевите лихви дебатите за опасностите от големите дефицити и дългове бяха някак отдалечени, а дисциплината изглеждаше като догматизъм. Наистина, защо да не правиш дефицити и да взимаш заеми, ако парите във времето нямат цена – поне така твърдяха мнозина.
Стряскащите нива на лихвите по последните емисии обаче са само началото. Дни след тях Федералният резерв на САЩ повиши основните лихви с 0,75 пункта, очаква се ЕЦБ да направи сходна стъпка през октомври и вероятно поне още две покачвания до пролетта. Това означава, просто казано, че бъдещото управление – избрано или назначено, защото не е изключено политическата криза да се задълбочи след изборите – не трябва да живее с илюзията, че може да харчи неограничено. Пазарът ще смачка много бързо всяко намерение за увеличаване на бюджетния дефицит с лихви далеч над 4%, още повече при политическа нестабилност без ясна визия за реформи, растеж и фискално управление.
Ситуацията допълнително се усложнява заради вече огромното забавяне в изпълнението Националния план за възстановяване и устойчивост. Миналата година изпуснахме авансово плащане, но тогава цената на финансиране на дефицита беше близка до нула. Самият замисъл на Механизма за възстановяване и устойчивост е да покрива част от дефицита на страните членки, така че да не се налага те да свиват публичните разходи или да поемат нови дългове. Парадоксално, България продължава да не се възползва от този инструмент и все ще не сме получили първото плащане от около 2,6 млрд. лева. Още повече, един от ангажиментите не е изпълнен, а Европейската комисия все пак има нужда от време, за да оцени напредъка и да формализира резултатите от прегледа в официална препоръка за плащане. Има риск това плащане да не дойде до края на календарната 2022 г.
В същото време, очертава се и друг, вече сериозен проблем със следващия етап – през полугодието от юли до декември България е обещала да изпълни 66 ангажимента, повечето от които изискват ефективно работещи правителство и парламент. Към днешна дата, видно от информационната система ИСУН, неизпълнени остават 63 етапи и цели, а времето за това е 99 дни към петък. Така малко над 1,4 млрд. лева, които са програмирани някъде за март 2023 г., може да бъдат забавени за продължителен период от време. Междувременно, в първите 6 месеца на 2023 г. управлението е обещало да завърши още 47 мерки и реформи, по които напредъкът е нулев – а това е условие за още 1,48 млрд. лева за есента на 2023 г.
Интересен ще е политическият разказ на ситуацията, в която не се полагат усилия за получаване на безвъзмездна помощ, докато в същото време данъкоплатците виждат, че бюджетът се финансира с нови заеми при 4-5-6 или повече процента лихва. И доколкото миналата година успокоението беше, че нищо не губим от забавянето, сега всеки месец и година отлагане се измерва в десетки милиони допълнително разходи за лихви. Също така вероятно има нужда от сериозно обмисляне на възможността от дългово финансиране по Механизма – засега в българския НПВУ не е предвидено ползване на заемни средства за сметка на инструмента. Това може да се промени, ако условията по евентуален кредит са по-благоприятни от пазарното финансиране на бюджета. При наличие на изработена капиталова програма за следващите три години трябва да се разгледа вариант част от нуждите да се покрият със средства чрез адаптиране на НПВУ, вместо същите инвестиции да се покриват чрез бюджетен дефицит и нови държавни заеми при пазарни лихви. Българското правителство трябва да заяви окончателно намеренията си пред ЕК до август 2023 г., което изисква темата да е част от дебата в рамките на бюджетната процедура още през ноември-декември.
Постигнатите нива на доходност по новите емисии дълг трябва да са и жълт предупредителен сигнал за банки, бизнес и домакинства. Съвсем очевидно е, че лихвите по кредитите за потребление, автомобили, жилища и т.н. скоро ще започнат да отразяват новите реалности. Най-простият ориентир за бъдещата цена на парите е лихвата, която плаща суверенът, плюс надбавка за риск. Казано иначе, за финансовите институции винаги съществува алтернатива на кредитирането на частния сектор и тя е да финансират държавата. Така че следете новините на страницата на Министерството на финансите и ще можете да се ориентирате каква лихва скоро ще започнете да плащате по вашия кредит.