Публикувана е есенната макроикономическа прогноза за периода 2024-2028 година, изготвена от Министерството на финансите

Есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите е изготвена, отчитайки наличната статистическа информация към 15 ноември 2024 г. Според използваните допускания се очаква умерено подобрение на външната среда през прогнозния период. Темпът на икономически растеж в ЕС ще се ускори през 2025–2026 г., но ще остане под средните стойности от периода преди пандемията. Очаква се поевтиняване на международните цени както на петрола, така и на неенергийните суровини в периода до 2028 г. В прогнозата са взети под внимание и ревизираните редове от данни по Националните сметки, публикувани от Националния статистически институт на 18 октомври 2024 г. Според тях най-значителна е промяната в отчетните числа за 2023 г., като номиналната стойност на БВП е по-висока с 1.5 млрд. лв., а реалният растеж на БВП е ревизиран от 1.8 на 1.9%.

Растежът на БВП на България се очаква да достигне 2.2% през 2024 г., след отчетени 2.1% за деветмесечието. Растежът на икономиката ще се повиши до 2.8% през 2025 г. и 3% през 2026 г., като ускорението ще е движено от по-високи публични инвестиции и износ.

Растежът на заетите се очаква да бъде 0.6% през 2024 г. и 0.5% през 2025 г., като водещ сектор за увеличаване на броя на работните места ще бъде този на услугите. Коефициентът на безработица ще намалява с по 0.1 пр.п. през 2024 и 2025 г. и се прогнозира да достигне съответно 4.2 и 4.1%.

Прогнозата за нарастването на компенсацията на един нает е 14.3% през 2024 г. За 2025 г. се очаква растежът да достигне 9.1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на годината и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера.

Процесът на намаление на годишния темп на инфлация в страната, наблюдаван от последното тримесечие на 2022 г., се запази и през 2024 г. Очаква се средногодишната инфлация да достигне 2.6%, а през 2025 г. да се забави до 2.4%. Нарастването на цените на услугите ще има водещ принос за формиране на инфлацията, повлияни от нарастването на разходите за труд в икономиката.

През прогнозния период се очаква запазване на устойчивата външна позиция на страната. Дефицитът по текущата сметка ще се увеличи от 0.8% от БВП през 2024 г. до 3.7% от БВП през 2028 г. с изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа на стоки.

Нарастването на кредита за частния сектор остана силно и в края на 2024 г. се прогнозира да възлезе на 12.7%. През 2025 г. вземанията от частния сектор ще се забавят до 11.5%. По-голям принос за това ще има забавеното нарастване на кредитите за домакинства предвид по-ниския очакван темп на увеличение на компенсациите на наетите. Вземанията от предприятия се очаква леко да се ускорят, подкрепени от активизирането на инвестиционната активност.

Рисковете пред реализирането на прогнозата в международен план са свързани с изостряне на геополитическите спорове и засилване на протекционистките политики, които ще имат отрицателни ефекти върху международната търговия. Продължаващите военни конфликти запазват риска от ограничаване на предлагането на дадени суровини, което може да доведе до покачване на международните цени и/или до ново нарушаване на глобалните вериги за доставки. Рисковете пред прогнозата във вътрешен план представляват неизпълнението на публичните капиталови разходи, вкл. и по ПВУ.

Като част от макроикономическата прогноза е разработен и алтернативен сценарий с допускания за по-неблагоприятно развитие на икономическата активност в основните ни търговски партньори и по-високи международни цени на суровините. Резултатите от симулацията показват, че инфлацията в страната ще бъде по-висока спрямо базовия сценарий с 1 и 0.5 пр.п., съответно през 2025 и 2026 г., а растежът на реалния БВП ще бъде по-нисък с 0.4 пр.п. през 2025 и 2026 г. Номиналният БВП ще бъде по-висок през 2025 г. поради по-високия дефлатор, но в периода 2026–2028 г. ще остане по-нисък спрямо нивото в базовия сценарий.