Резултати от проучване на БТПП относно професионалното образование и нуждите на производствените компании

Българската търговско-промишлена палата проведе проучване по европейски проект FactCheck: Adapting quality of VET offer to the need of industry – manufacturing sector в периода февруари – април 2023 г.

Във фокуса на проучването бяха нуждите на производствените компании по отношение на професионалното образование и обучение. То си постави за цел oтразяване на промените и иновациите в професионалните умения.

Ученето в процеса на работа и чиракуването са в основата на професионалното образование и обучение /ПОО/. Систематизираното сътрудничество между професионалните училища и бизнеса  е един от ключовите принципи за осигуряване на високоефективно чиракуване и учене в процеса на работа.

Кризата с Covid-19 ускори прехода към Индустрия 4.0 дори много по-бързо от очакваното, така че ПОО не само трябва да следва цифровизацията в индустрията, но и да стимулира нови разработки.

Партньорите по проекта от Германия, Испания, Полша, Гърция и България, сред които представители на центрове за ПОО, бизнес и браншови организации изпълняват поредица от дейности, които са насочени към подобряване начините за сътрудничество между ПОО и индустрията, за да се отговори не само на нуждите на различните икономически сектори, но и да се генерира промяна, свързана с прехода към Индустрия 4.0.

Проектът се стреми да адаптира професионалното образование и обучение към нуждите на пазара на труда и да подобри сътрудничеството между учителите в ПОО и фирмените обучители/ментори при използването на цифрови инструменти в преподаването.

Кратък анализ на резултатите от проучването

Нивото на дигитализация е важен измерител за капацитета на българската икономика да премине към цифровизация и Индустрия 4.0. Индексът на цифровата икономика и общество /DESI/ измерва развитието в пет области според количествените данни: свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и цифрови публични услуги. България е на 26-то място от 27-те държави-членки на ЕС в Индекса на цифровата икономика и общество на Европейската комисия (DESI) през 2022 г. / https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/policies/desi-bulgaria/. Резултатът на България в тази класация нараства средно с 9% годишно през последните пет години. Предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да догони страната ни останалите членове на ЕС.

По отношение на дигиталните умения, въпреки неотдавнашните увеличени усилия, страната остава значително под средното за ЕС, като има резултат от 32,6 спрямо средното за ЕС от 45,7. Делът на лицата с поне основни и над основни дигитални умения е доста по-нисък от средния за ЕС (8% спрямо средното за ЕС от 26%). Като се има предвид амбициозната цел на ЕС 80% от възрастните да притежават поне основни дигитални умения до 2030 г., страната трябва да увеличи усилията си, тъй като на повече от две трети от нейното население липсват такива умения. България се представя по-слабо и по отношение на дела на ИКТ специалистите в работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). Въпреки това, делът на жените специалисти в ИКТ е висок.

Сектор металообработване

Металообработващите предприятия в България преминаха успешно белязаната от пандемията 2020 година. Това се вижда от резултатите на най-динамичните компании в сектора. Техният оборот през 2020 г. нараства средно с 63%, което е съпоставимо с резултата от предходната година. Трите най-бързо развиващи се компании отбелязват трицифрен ръст. Всички в топ 20 са на печалба, като резултатът им се повишава почти пет пъти.

Технологичната трансформация на 21 век води до нова индустриална революция, която ще промени начина, по който функционират икономиките и обществата. Дигитализираното производство и възходът на производствената автоматизация ще доведат до широк спектър от промени в производствените процеси, резултатите и бизнес моделите. „Индустрия 4.0“.

Според някои автори „Ако не се подготвим предварително, ще се сблъскаме с различни рискове. Рискуваме да дадем голяма власт на машините. Рискуваме да променим курса на човечеството, без да разберем напълно последствията. Рискуваме да създадем огромно разстояние между „техно-супер богатите“ и останалата част от широката низша класа.“ (Dalmia & Sharma, 2017).

Най-характерният проблем е свързан с драстичните промени на пазара на труда. Като цяло роботизацията и дигитализацията значително трансформират както работните процеси, така и работната среда, измествайки фокуса от човешкия фактор и налагайки новите форми на заетост. Според някои проучвания се предвижда до 47% от работните места в развитите страни да бъдат загубени през следващите 25 години. /Плучински, 2017/

Недостиг на умения

Днешното общество е изправено пред недостиг на умения в много основни области и металургичният сектор е една от тях. Причините не са лесни за установяване. Един от проблемите е, че много опитни работници са близо до пенсионна възраст и няма достатъчно млади хора, които да ги заместят. В съответствие с това, отнема известно време, за да се получи трансфер на знания.

Друго безпокойство е, че по-младите хора по-трудно взимат решение за работа в металургичния сектор. Това е особено вярно, ако тази дейност се възприема като мръсна или опасна или ако членове на семейството или връстници ги тласкат към други възможности.

Има недостиг на работна ръка, който ще расте с годините поради демографски причини в България. Нивото на безработица в страната е 4,3 % /2022 г./, заетостта достига 70,4 % /2022 г./, но въпреки това работодателите съобщават за недостиг на квалифицирани работници, особено в някои икономически области, включително преработващата промишленост.

Продължаващото обучение вече е приоритет при решаването на този проблем. Справянето с недостига на умения за металопроизводството изисква повече от предоставянето на основното ноу-хау, за да се започне работа в индустрията. Необходими са много други нови умения.

Респондентите в проучването посочват, че професионалните умения, които осигуряват високо качество на работата са:

• Работа с машини и инструменти – 64,5%,
• Интердисциплинарна работа в екип - 51%,
• Компетентно използване на информационни и комуникационни технологии - 45%,
• Работа в съответствие с инженерни стандарти, техническо ръководство и спазване на закона -42%,
• Калкулации и пресмятане – 22,5%,
• Управленски и координационни умения - 19% и
• Управление на тестове, наблюдение и контрол на процеси - 19%.
• Компаниите са изправени пред много предизвикателства, докато търсят служители. Неподходящата професионална квалификация е сред най-често срещаните. Следват прекомерни очаквания за заплати и нисък индивидуален капацитет.

Най-желаните професионални профили в металургичния сектор са добре дефинирани:

• индустриален механик - 48%,
• инженер по мехатроника -45%,
• машинен и системен оператор - 32%.
• специалист по технология на металите – 12,5%
• механик на инструменти – 12,5%

 

Анкетираните компании подчертаха най-търсените умения през следващите 5 години в металообработващата индустрия:

• Роботика, работа с роботи и автоматизация – 50%

• Компютърно подпомагано производство (CAM) – 34,38%

• Работа на металорежещи машини с ЦПУ – 28,13%

• 3D принтиране: програмиране, принтиране, последваща обработка – 21.88%

• Механична и електрическа инсталация /включително с високо напрежение/ 18,75%

• Умения за чертане на инженерни детайли - 18,76%

• CAD програмиране – 12.88%

• Работа с машини и инструменти за прецизни измервания: метрологични измервания на размер и форма – 11,76%

Профил на участниците в проучването

80,6% от фирмите, участвали в проучването, работят в производството. 61,3% от респондентите представляват компании, които са предоставяли някакъв вид професионално образование или обучение по професионални умения на своите служители.

Обхватът на бизнеса на участващите в проучването компании е както следва: 61% от тях имат европейски обхват, 16% работят в световен мащаб, а 13% имат само национално покритие.

На въпроса за средната възраст на техните служители, респондентите споделят, че 42% са на средна възраст 45-49 години, а 25,8% са на средна възраст 50-54 години.

Изводи

Секторите металопроизводство и металообработка изискват висококвалифицирани и квалифицирани кадри, за да посрещнат настоящите и бъдещите предизвикателства. За решаването на тези предизвикателства е необходимо да се предприемат мерки за справяне с проблемите с липсата на професионална квалификация, слабите индивидуални умения и липсата на стандартизирано професионално обучение по конкретен професионален профил. Също така е важно да се установят справедливи заплати и да се осигурят стимули за задържане на квалифицирания персонал.

За да се справят с трудностите, програмите за обучение и изграждане на капацитет за технически и лидерски умения са от съществено значение. Компаниите могат да подобрят комуникацията с работниците и да създадат добра работна среда, която мотивира служителите да дават най-доброто от себе си.

За да се осигури постоянно високо качество на работа и да се осигури обещаващо бъдеще за сектора, е необходимо добро управление на времето и способност за работа в интердисциплинарни екипи. От съществено значение е по-нататъшното развитие на уменията в тези области, както и в техническите, лидерските умения и уменията за решаване на проблеми.

Пълният текст на резултатите от проучването на английски език можете да видите тук.

Проект FactCheck продължава с дейности като: създаване на европейски обучителен модул, онлайн платформа, анализ и обучения. БТПП ще информира допълнително за конкретните активности.