Назад

Противодействие на младежката безработица в България: как да се поучим от натрупания опит?


Автор: Център за изследване на демокрацията

През последните няколко години се наблюдава спад на младежката безработица в България. Данни на Евростат сочат, че през януари 2023 г. тя е била 8,6 %, което е значително подобрение спрямо 13,6 % през януари 2022 г. Въпреки това проблемът с младежите, които не работят, не са в образование или обучение и не се обучават, продължава да бъде предизвикателство, предвид нуждата от квалифицирана работна ръка в България. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2020 г. процентът на безработните млади хора в България е сред най-високите в ЕС - 18 % при средно 14 % за Европа.

Достигането на неработещите млади хора и активирането им на пазара на труда е един от основните приоритети на Националната агенция по заетостта в България (НАЗ), която предоставя различни инициативи и програми за младежка заетост. Според оценката на НАЗ редица културните и социални фактори определят високите нива на безработица сред младите хора: късната възраст, на която младите хора напускат домакинствата на родителите си; ниското ниво на трудова мобилност, както и слабото социално и икономическо развитие на някои региони в страната. Тези тенденции са устойчиви са причина за високия брой младежи, които не са активни на пазара на труда. Данни от анализ на Евростат по темата разкриват, че голяма част от безработните млади хора в България са част от социално уязвими групи - жени, етнически малцинства и хора с увреждания. През 2021 г. коефициентът на безработицата сред жените е бил 20,9%, а този сред мъжете – 14,5%.

Основните инструменти, които българското правителството използва за справяне с безработицата сред младите хора, са субсидиите за подпомагане на работодателите при наемането на персонал и предоставянето на различни обучения за професионална квалификация. Повечето от безвъзмездните средства за насърчаване на трудовата заетостта осигуряват трудов стаж на пълно работно време за период от 3 до 6 месеца, а субсидиите за работодатели, които наемат трайно дългосрочно безработни лица, се предоставят за период до 12 месеца. Съществуват малко инициативи и програми, предоставящи субсидии за заетост на непълно работно време. По отношение на стажовете за придобиване на професионален опит, в повечето случаи субсидиите се използват, за да се насърчат работодателите да отворят стажантски позиции. Съществуват редица конкретни мерки, инициативи и програми за повишаване на трудоспособността, както и за подпомагане на младите хора да намерят подходяща работа: Програма „Старт на кариерата", Програма за заетост на младежи в областта на културата, Проект „Нови възможности за младежка заетост", Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, Национална програма „Активиране на неактивни лица", Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица и др.

Съществуват институционални и донорски оценки на такъв тип инициативи и програми, въпреки че отсъства последователност в анализа, както и качествени заключения на базата на различни видове данни. Инициативите, финансирани пряко от държавния бюджет, се характеризират с оценки, които дават по-ограничени заключения относно качеството и ефективността им. За разлика от тях програмите, финансирани от Европейския социален фонд по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР), се отличават с по-голяма изчерпателност. Оценките, финансирани по програма ,,Еразъм+" на Европейската комисия, са непоследователни, сравнително редки и понякога със съмнителна обективност. Тези оценки са от решаващо значение за натрупване на институционален опит при оценки на инициативиза обучение и за устойчивостта им на съответната инициатива, за прозрачността и мобилизирането на бъдещо финансиране.

В тази връзка Центърът за изследване на демокрацията направи оценка на програмата „Старт на кариерата" - инициатива за заетост в България, която се нарежда сред на-добрите подобни инициативи. Програмата е ежегодна инициатива, която се провежда от 2003 г. насам. Насочена е към наскоро завършили висшисти, които изпитват затрудненията при намирането на работа, която да съответстваща на техните знания и умения, поради липсата на професионален опит. Целевата група на програмата „Старт на кариерата" са младежи на възраст до 29 години, завършили висше образование без трудов опит, които са регистрирани в бюрото по труда (под шапката на Националната агенция по заетостта). Програмата предоставя възможност на бенефициентите да бъдат наети на работа и да придобият професионален опит в българската публична администрация (на национално, регионално и местно ниво) за период от дванадесет месеца. Въпреки че програмата има относителен успех, през последните няколко години броят на кандидатите за участие в нея намалява. Сред основните причини за тази тенденция са 1) ниското месечно възнаграждение; 2) дългата процедура на кандидатстване и подбор; и 3) липсата на информационни кампании или други промоционални дейности, които да популяризират програмата за целевата ѝ група. Препоръки за подсилване на програмата е необходимо да могат да отговорят на тези предизвикателства. За да се засили интереса към програмата, отговорните страни трябва да:

  • Обмислят увеличаване на месечното възнаграждение по програмата на поне 1000 лв.;
  • Съкратят процедурата за кандидатстване и подбор по програмата;
  • Разработят и реализират ежегодна информационна кампания за програмата, която да стартира преди началото на процеса на кандидатстване. Такива усилия следва да се осъществяват в сътрудничество с медиите и висшите учебни заведения (чрез техните кариерни центрове).

Текстът е препубикуван от блога на Центъра за изследване на демокрацията. Този блог се базира на резултатите от изследване, проведено от Центъра за изследване на демокрацията в рамките на проекта „Изгубеното поколение милениали - международна транснационална изследователска мрежа за оценка на инициативи, насочени към 25+ NEETs", финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонда за младежка заетост на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм грантов фонд.