Промени в Закона за счетоводството, с които се задължават предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта

Отчетът за устойчивостта да се изготвя от големите предприятия и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС (предприятия от обществен интерес), както и от предприятията майки на големи групи предприятия, прие Народното събрание. Задължението е и за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия.

Задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, е предвидено да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към З1 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към З1 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души, предвиждат промените в Закона за счетоводството.

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Единият от проектите предвижда да се даде правна възможност за постигане на ускорена ликвидация на юридически лица, които през последните 12 месеца нямат дейност, наети служители или регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. От улеснената ликвидация ще могат да се възползват дружества, които нямат задължения към държавата и общините, както и данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски.

С втория законопроект за изменение на Търговския закон се предлага обща уредба на правилата за презгранично преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е създадено в съответствие със законодателството на друга държава членка на Европейския съюз (ЕС) или държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и има седалище, адрес на управление или основно място на дейност в рамките на ЕС. Този законопроект беше подкрепен от 148 народни представители, а петима се въздържаха.

Народното събрание прие единодушно на първо четене два законопроекта за промени в Закона за адвокатурата. Измененията предвиждат адвокатите да могат да рекламират дейността си, а възнагражденията им да нямат определен минимален размер.

В мотивите се посочва, че Европейската комисия (ЕК) е започнала процедура за нарушение срещу България поради несъвместимостта на забраната адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник. С промените се цели популяризиране на адвокатската дейност при спазване на изискванията на закона и етичните норми на адвокатската професия, пише вносителят. Уреждат се ограничения за използването на невярна или подвеждаща информация, необоснованото сравнение с други адвокати, както и обещаване на конкретни резултати. 

Вторият проект за промени в Закона за адвокатурата предвижда да се премахне забраната за уговаряне на възнаграждения под определен минимален размер и свързаната с това дисциплинарна отговорност, както и да отпадне задължението за съда при определяне на отговорността за разноски да е обвързан от подобен минимален размер на възнаграждение.

При липса на уговорено възнаграждение за оказаната правна помощ, адвокатският съвет определя такова възнаграждение на основа на критерии, предвидени в наредба, издадена от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет, предвиждат измененията.