Съвместен център за „син растеж“ и екологични изследвания създават Бургас и Одрин с евросредства от МРРБ

Създаването на съвместен център за „син растеж“, насърчаващ устойчивото развитие, приложните изследвания и опазването на водните екосистеми ще бъде финансиран с над 2,3 млн. евро по управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма Interreg - ИПП България - Турция 2014 - 2020 г. Това бе решено по време на шестото заседание на Съвместния комитет за наблюдение на програмата, което се проведе в гр. Одрин, Република Турция. Заседанието бе председателствано от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и заместник-министъра на външните работи на Република Турция Фарук Каймакчъ. На него бе отчетен напредъкът по проектите, които се изпълняват между двете страни, на стойност близо 30 млн. евро.

Стратегическият проект за смесен център е на бургаския университет „Проф. Асен Златаров“ и Тракийския университет – Одрин. Той ще обедини съществуващите университетски, изследователски и институционални компетенции в трансграничния регион. Така ще се създаде съвместен изследователски механизъм, който да надгражда съществуващия  капацитет за справяне с проблемите на околната среда, развитието и опазването на речните и морски екосистеми от двете страни на границата.  Подобен център е от изключително значение за устойчивото развитие на Черно море и опазването на природата в акваторията му. Той ще е и стъпка към изпълнение на мерки за морско пространствено планиране, което изгражда България. Морският пространствен пан на Черно море трябва да бъде готов до 2021 г. и в момента се разработва от Националния център за териториално развитие.

Членовете на комитета решиха общо 2 млн. евро да бъдат насочени към реализирането на 12 резервни проекта за развитие на туризма в пограничния регион между България и Турция.

„Големият брой проекти показа, че програмата e разпознаваема и че дава отлични възможности за институциите и организациите от трансграничния регион да реализират идеите си. Към днешна дата тя се изпълнява успешно, постигнати са всички индикатори и финансови показатели“, отчете зам.-министър Николова. До началото на месец ноември по втората покана са сключени или са в процес на подготовка общо 47 договора за субсидия на обща стойност 13,8 млн. евро. Успешно са приключили 42 от общо 43 проекта, финансирани по първата покана, на обща стойност от близо 10 млн. евро, допълни тя.

В Одрин бе проведено и първото заседание на Работната група за програмиране и одобрение на новата програма за периода 2021-2027 г. И през него ще се финансират проекти в областите Бургас, Ямбол и Хасково в България и провинциите Одрин и Къркларели на територията на Турция. Очаква се тя да бъде предложена за одобрение на ЕК до края на следващата година, когато ще стане ясен и бюджетът й. Заложено е 30% от него да бъдат насочени към реализацията на голям стратегически проект между двете държави, а 15% от средствата ще се резервират за директно подпомагане на малките и средни предприятия в граничните общини.

„Обединихме се около прилагането на по-стратегически модел, основан на потенциалните и специфичните нужди на граничните региони. Този подход на програмиране би могъл да повиши ефективността на политиката на сближаване и да допринесе за по-тесни връзки с териториалното измерение на националните секторни политики“, коментира зам.-министър Николова. Тя отбеляза, че целта е да се стимулира икономиката, за да живеят по-добре хората. „В новия период ще бъдем максимално гъвкави, за да имаме повече възможности и по-малко пречки. Нашата основна цел е всяко едно евро от ЕС по линия на трансграничното сътрудничество да бъде с фокус върху икономическото развитие и разкриване на допълнителни потенциали на периферните райони около границата“, каза още заместник-министърът. 

В новия програмен период ще се търси възможността за разширяване на партньорствата, за да може повече заинтересовани страни да могат да участват в проектите и да кандидатстват за финансиране чрез комбиниране на мерки за по-голяма ефективност в регионите. Фокусът ще бъде върху интегрираните проекти, с комплексен подход, чието изпълнение включва по-голям обем инвестиционни дейности и в подходяща комбинация с „меки мерки“. Проектите трябва да са тясно ориентирани към специфичните нужди на съответните региони, да бъдат по-близо до хората, да носят икономически ефект за териториите, да увеличават стандарта на живот на населението и с подкрепата на бъдещо европейско финансиране да дадат основен тласък в развитието на трансграничния регион.