В края на март 2025 г. ще бъде готов проектът за ново райониране на страната, съобщи председателят на Националния статистически институт доц. д-р Атанас Атанасов в интервю за ТВ „Евронюз“. Той уточни, че в момента по проекта работят експерти от НСИ, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите. В работната група към МРРБ участват още представители на Министерството на земеделието, Администрацията на Министерския съвет, Института за икономически изследвания на БАН и Националното сдружение на общините. Концепцията за ново райониране на страната ще обхваща единствено класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), установена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета. Бъдещите промени в класификацията няма да се отразят на административно-териториалното деление на страната и съществуващите 28 административни области.
„Последното райониране, според което в страната има 6 района, започна да действа през 2008 г. и вече е остаряло и не отговаря на основни критерии. Изискването, за да има един район, е населението в него да е над 800 000 души, но имаме райони, които вече не отговарят на този показател“, обясни доц. Атанасов пред Евронюз. Той уточни, че все още не може да се каже колко ще бъдат новите райони, но един от обсъжданите варианти е София (столица) да бъде самостоятелен район. До средата на януари 2025 г. ще бъде представена концепция за новите райони от ниво 2, като се предвижда обществено обсъждане в рамките на един месец. До края на март 2025 г. България и останалите държави-членки на ЕС трябва да изпратят своите предложения до Европейската комисия (ЕК). Ако предложенията за изменение на класификацията бъдат одобрени от ЕК, те ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.
На въпрос за благосъстоянието на българите доц. Атанасов посочи, че то се измерва с т.нар. индекс на фактическото индивидуално потребление, измерен по покупателна способност, тоест това са стоките и услугите, които могат да бъдат закупени от домакинствата в съответната държава. Тази статистика се произвежда за всяка държава в Европейския съюз и се обобщава от Евростат за всички държави членки. „Най-ниското индивидуално потребление е в България и Унгария – на 70% от средното за ЕС, т.е. 30% по-ниско от средното, но пък има положителна тенденция, защото само преди 10 години, през 2013 година, сме били на 51%. За това десетилетие все пак има едно сближаване към средното за Европейския съюз“, посочи председателят на НСИ.
Има една теория, според която, ако една държава премине прага от 70% от средното ниво на индивидуалното потребление, това оказва влияние върху икономическата миграция. Ние вече сме преминали този праг и е твърде възможно българите, които са емигрирали, да започнат да се връщат в България, прогнозира доц. Атанасов. Той съобщи още, че през 2025 г. ще започне подготовката, а през 2026 г. ще се проведе първото за България изследване за разпределение на богатството. „Това ще го правим за първи път в България съвместно с БНБ. Изследването ще показва какво е нетното състояние, т.е. не само какви са ви доходите, ами и какви задължения имате, например. Или обратно, какви допълнителни неща имате, като банкови депозити или семейни ценности“, отбеляза председателят на НСИ.