Проблемите пред корейската икономика се задълбочават вследствие на новата американска тарифна политика

СТИВ – СЕУЛ

През 2024 г. БВП на Република Корея отбеляза ръст от 2.0%, достигайки БВП на човек от населението от 36 024 щат. долари, изпревари по този показател Япония и Тайван, които са съответно с 32 859 щ.д. и 33 234 щ.д. (по данни на МВФ).

Това се дължеше преди всичко на увеличения корейски износ и съответно износни цени на полупроводниците и колите, както и на понижението на международните цени на суровините и на внасяния суровия петрол в Корея.  

Настоящите проблеми пред корейската икономика започнаха с наложеното на 3 декември 2024 г., макар и за кратко време, военно положение в страната и последвалите политически трусове и импийчмънт на корейския президент, които се отразяват изключително негативно върху корейската икономика. В резултат на това през януари т.г. корейският износ, основен „мотор“ на местната икономика, отбелязва спад от 10,3% на годишна база. Корейският месечен износ регистрира за първи път спад през последните 17 месеца, тоест от септември 2023 г.  

Същевременно икономическите проблеми на Корея се задълбочиха допълнително от наложената в началото на февруари т.г. нова американска тарифна политика на президента Доналд Тръмп, включваща  10% допълнителни мита върху вноса от Китай и мита от 25%  върху вноса на стоките от Мексико и Канада (засега отложено с едни месец). Всичко това породи много несигурност и притеснения сред корейския бизнес, тъй като корейските „чеболи“ (най-големите корпорации) Samsung Electronics, Hyundai Motors, LG Electronics, KIA, POSCO и др. инвестираха сериозно през последните години в производствени мощности и заводи в Мексико и Канада, чиято продукция е предназначена изцяло за американския пазар. Става дума основно за корейско производство на коли, телевизори, батерии и хладилници. Същевременно има все още немалко корейски инвестиции в Китай, чиято продукция също е насочена към американския пазар, като с наложените нови мита тези стоки стават неконкурентоспособни за пазара в САЩ.         

Също така веднага след обявяването на новите американски мита за Китай, Мексико и Канада, корейският борсов индекс KOSPI се понижи с 2,52%, а корейският вон се обезцени спрямо щатския долар с 14,5 вона и достигна до рекордни нива от 1467,2 вона за 1 щ.д.   

Корейски икономически анализатори вече прогнозират, че  ръстът на БВП на Корея може да се понижи до 1% през 2025 г., при предварително заложен ръст от Министерството на финансите на Корея за тази година от 2,2% и последващо ревизиран в края на януари т.г. на 1,6%.  

Водещи корейски икономически анализатори предупреждават, че е много вероятно в близко бъдеще САЩ да наложат и допълнителни мита върху вноса от Република Корея. Това може да е вследствие на високото положително търговско салдо за Корея в търговията със САЩ, достигащо рекордните 60,2 млрд.щ.д. за януари-ноември 2024 г. (нареждащо Корея е на 8-мо място, дори пред Канада, която е с 54,8 млрд.щ.д. положително търговско салдо с САЩ). Поради тази причина корейското правителство вече обсъжда възможности за спешен внос от САЩ на по-голямо количество нефтохимически продукти, като жест на добра воля за намаляване на търговският дисбаланс със САЩ.

Корейски корпорации са започнали също така да проучват възможностите за прехвърляне на част от производствени си мощности от Мексико/Канада в САЩ, въпреки че това ще струва много средства и ще неминуемо оскъпи продукцията.    

Сериозни притеснения за една от водещите корейски индустрии – тази за производството на чипове/полупроводници – породиха и заявките на президента Тръмп от налагане на 100% мита върху вноса в САЩ на чипове/полупроводници от Тайван, тъй като там също има сериозни корейски инвестиции.  

Предвид всички тези проблеми, планира се организирането на среща/кръгла маса на министъра на търговията на Република Корея Чеонг Ин-кио и ръководствата на водещите корейски корпорации, на която ще се обсъдят конкретни мерки за намаляване на негативното влияние върху корейската икономика на новата американската тарифна политика.

Изготвил: Илия Деков, пълномощен министър, СТИВ