Готови са финалните одитни доклади по ОП „Околна среда“ и ос 3 на ОП „Регионално развитие“

Днес изпращаме финалните одитни доклади към Европейската комисия. Новините са добри, защото те потвърдиха, че системите за управление и контрол и на оперативна програма „Околна среда”, и на ос 3 на оперативна програма „Регионално развитие” работят“, съобщи вицепремиерът Илияна Цанова след участието си вчера във Форум Градът. Тя изрази очакване следващата седмица експерти на Комисията да дойдат в България за финален преглед и одит. „При положителен резултат от това посещение ще бъдат да възстановени плащанията към България“, допълни вицепремиерът. Споразумение за това беше постигнато на срещата й на 5 септември в Брюксел с комисаря по регионална политика Йоханес Хан.

Необходимо е технологично време за възстановяване на плащанията, възможно е в края на октомври или в началото на ноември да бъдат получени средства, посочи още вицеприемиерът. „По ос 1 на ОПРР има още малко работа и очаквам до началото на следващата година да има положителен резултат”, каза тя.

Вицепремиерът опроверга информацията, че правителството подготвя нов заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Става дума за структурен програмен заем за осигуряване на националното съфинансиране на европейските фондовете, който е необходим за новия програмен период.

През 2007 г. е подписано Кредитно споразумение по Фондовете на ЕС 2007-2013 между Република България и ЕИБ в размер до 700 млн. евро, което е в сила от 31.01.2009 г. „Сега трябва да осигурим това финансиране и за периода 2014-2020 г. По подготовката на този заем се работи от доста време”, добави Илияна Цанова. Тя съобщи, че преди три седмици Съветът на директорите на ЕИБ е одобрил заем в размер на 500 милиона евро, който трябва да бъде гласуван от следващия парламент на България. „Ние просто сме си свършили работата, осигурявайки непрекъснатост на процеса, тъй като тези пари са ни необходими”, подчерта Илияна Цанова. Тя опроверга твърденията, че парите ще се използват само за национално съфинансиране на програма „Транспорт“. Чрез този заем ЕИБ ще съфинансира проекти по всички оперативни програми, като се включва в компонентите „национално съфинансиране” и „финансов недостиг при проекти, генериращи приходи”.

 „Нито едно евро обаче не е гарантирано – чака ни много работа да успеем да инвестираме този ресурс в качествени проекти по един прозрачен, ефективен и законосъобразен начин; да направим необходимите реформи, така че да постигнем максимален ефект от инвестициите не само на европейските пари, но и на националните средства; да развиваме капацитета си, така че да съумеем максимално да се възползваме от този ресурс и да не губим пари, да се поучим от уроците и да намалим грешките“, заяви вицепремиерът. Според Илияна Цанова посредством европейските фондове и програми на страната се предоставят възможности, които не могат да бъдат компенсирани от какъвто и да е друг източник, особено в условия на икономическа криза: „За периода от 2012 г. до 2014 г. в областта на строителството вложените от европейски източници средства трайно надвишават националните инвестиции. Така например, от всички договори за строителство, сключени от общините през последните три години на обща стойност 5,7 милиарда лева, 76% са финансирани с европейски пари или това е повече от 4,3 милиарда лева. Тези данни показват, че базовата инфраструктура (пътища, съоръжения, градска среда, пречиствателни станции), която е основополагаща за националната икономика, се финансира предимно с евросредства по програмите „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Транспорт” и Програмата за развитие на селските райони. Те имат структурно значение за страната. Видяхме какво се случи само след като бяха спрени плащанията по ОПОС и двете оси на ОПРР - изключително силен негативен ефект върху икономиката на страната и върху бюджета. Тази зависимост на българската икономика от европейските пари означава само едно –поемане на ясен ангажимент на страната и на възложителите да осигурят прозрачна и ефективна среда, за да гарантират непрекъснатост на инвестиционния процес“.

Към общините е насочен съществен ресурс, чието управление налага изграждане на допълнителен капацитет, каза вицепремиерът, като подчерта, че от особено значение е да се гарантира законосъобразността на обществените поръчки на общинско ниво и умението да се постигне устойчивост на инвестициите чрез адекватна поддръжка и управление на активите. Тя се спря и на конкретните възможности, които предоставят оперативните програми през новия период в сферата на градското развитие, инфраструктура, транспорта, водния сектор. Това са програмите „Околна Среда“, „Региони в растеж“, „Транспорт“ и Програмата за развитие на селските райони. Общата сума за инвестиции в инфраструктура е близо 5,8 млрд. евро или 60 процента от общата рамка.

Илияна Цанова коментира, че най-голямото предизвикателство пред всички участници в процеса на усвояване на средствата от Европейския съюз е подобряването на координацията и ефективността на работата на самата система, така че България да може в максимална степен да се възползва от европейския ресурс и да намали грешките. Служебният кабинет направи няколко важни стъпки в подобряването на средата в работата с еврофондовете, посочи Цанова: „Възстановихме активния диалог между администрация, контролни и управляващи органи, общини, браншови и стопански организации и успяхме да предложим в отговор на техните очаквания конкретен механизъм за справедливо налагане на финансови корекции. Този механизъм в момента подлежи на публично обсъждане и съгласуване, но очакваме преди края на мандата ни да приемем поправки в настоящето постановление, третиращо проблема. Разработили сме основните принципи за установяване на случаите на налагане на финансови корекции, които не следва да бъдат за сметка на бенефициентите, а именно:

• бенефициентът е спазил изцяло разпоредбите на приложимото законодателството;
• бенефициентът се е съобразил с постановено решение на КЗК или ВАС, но въпреки това е наложена финансова корекция;
• в обявлението или документацията са заложени изисквания или критерии за оценка, които са били предмет на контрол от страна на КЗК и ВАС.

Другата тема, по която се работи, е намаляване на грешките при обществени поръчки. „Тук предлагаме модел за стандартизация на документите, свързани с обявяването на обществени поръчки; обмен и уеднаквяване на практики и документи на управляващите и контролните органи в системата, за да се избегнат противоречия и да се подобри ефективността. Разработихме основни положения на закон за управление на средствата от ЕС, който да подобри координацията, да намали административната тежест, да направи средата по-предсказуема и прозрачна. Ключов момент в този проект е възможността за обжалване на актовете на ръководителите на управляващите органи пред административен съд. Това е начин ефективно да защитим интереса на бенефициентите“, каза вицепремиерът.