Изх. № 23 /21.04.2023; Вх. № 17-48/21.04.2023г. – МЗ; Вх. № 92-00-331/21.04.2023 – МИИ
ДО:
Г-Н ЯВОР ГЕЧЕВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
КОПИЕ ДО:
Г-Н НИКОЛА СТОЯНОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА
ДОЦ. Д-Р МИЛЕНА ТРЕНДАФИЛОВА
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
ПОЛИТИКИ ПО АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА
ОТНОСНО: Проект на НАРЕДБА за Централен регистър за проследимост на храните
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), след като беше сезирана от голяма част от браншовите си организации, и се запозна с предложения нормативен документ, принципно смята, че идеята за проследимост на храните заслужава подкрепа, но това не бива да се осъществява с прекомерна административна тежест и допълнително затрудняване на засегнатите страни. Необходимо е решението за такава система и свързаните с нея нормативни актове да бъдат прецизно обмислени и обсъдени с прякото участие на индустрията и при съблюдаване на утвърдени, световни Добри практики, а не набързо да бъдат разписани неефективни регулаторни задължения. В тази връзка считаме, че предложения проект на наредба търпи сериозни критики.
Представляваните от нас дружества винаги са подкрепяли приемането на мерки, с които да се осигурява безопасността и проследимостта на хранителните продукти и тяхното законосъобразно разпространение в страната. Считаме обаче, че предложенията проект на Наредба, въвеждаща задължения за предоставяне на информация към Централен регистър за проследимост на храните („Регистърът“) не постига тези цели и не адресира реални проблеми, пред които са изправени потребители и бизнес оператори.
Проследимостта на храните към момента се осигурява с високо ниво на сигурност от действащото към момента национално и европейско законодателство и въведените и работещи от години процедури изпълнявани от БАБХ, а за определени групи стоки и чрез системата на фискален контрол на НАП. Предвид това, приемането на Наредбата би създала единствено допълнителна административна и финансова тежест за сектора, без да бъде постигнат какъвто и да е полезен резултат. Приемането й би довело и до постоянен риск за участниците в сектора от изтичане на чувствителна търговска информация.
Считаме че предложената с проекта регулация е незаконосъобразна, немотивирана и нецелесъобразна, несъобразена с практиката и нуждите на бизнеса, изготвена при липса на обективен анализ за негативните последици от нейното приемане върху дейността на всички засегнати участници в стопанския оборот.
Основните проблеми на проекта на наредба са следните:
Липса на законова делегация за приемане на Наредбата, което е нарушение на основния закон в държавата и нарушава принципа за разделение на властите.
Позоваването на норма на правото на ЕС, допускаща или изискваща въвеждането на централен регистър за проследимост на храните, което считаме за неправилно и незаконосъобразно. В § 3 от проекта на Наредбата само бланкетно е посочено, че тя „осигурява прилагането“ на 3 европейски регламента, като в нито един от цитираните регламенти не предвижда конкретно право или задължение за държавите членки да въвеждат централизирани регистри за проследимост на храните.
Наредбата не предвижда гаранции за съхранението на информацията и създава рискове за конкуренцията. Особено притеснително е разписаното изискване за представяне на „документи, придружаващи храната“. В тази категория се включват и търговските документи, от които може да бъдат установени количества, продуктови разпределения и комбинации, търговски подход и практики между контрагенти и специфични търговски условия на всяка отделна доставка, които са предмет на интерес на различни субекти с интереси далеч извън ефективната проследяемост на храни. Тоест, предвижда се на едно място да бъдат съхранявани огромни масиви от чувствителна търговска информация, засягаща цял сектор от икономиката – хранителната индустрия. Това поставя в сериозен риск бизнеса на нашите членове и в тази връзка няма как да не отбележим крайно недостатъчния административен капацитет на БАБХ и показателния опит с изтичането на лични данни от НАП. Предвид тези рискове, считаме че с Наредбата не се уреждат достатъчно гаранции за съхраняването на евентуално получената от централния регистър информация.
Поставените с мотивите цели вече се изпълняват от действащото законодателство, тъй като и в настоящия момент са в сила редица регулации на национално и европейско ниво, които гарантират безопасността и проследимостта на храните. Тези правни институти са въведени чрез Регламент (ЕО) № 178/2002 и европейската система TRACES – онлайн платформата на Европейската комисия за санитарно и фитосанитарно сертифициране, необходима за вноса в ЕС на животни, животински продукти, храни и фуражи от неживотински произход и растения, както и търговията в рамките на ЕС за стоки, за които законодателят въз основа на анализи на риска е предвидил това. На практика вече работещата системата гарантира проследимост, обмен на информация и управление на риска. Не на последно място е и нормативно предвиденият механизъм за фискален контрол на движението на стоки с висок фискален риск (чл. 127а – 127и) от ДОПК.
Поставените цели противоречат на първичното право на ЕС и принципа на свободна стопанска инициатива като ограничи „протока на вноски стоки“. Европейското законодателство категорично не допуска държавите членки да въвеждат индивидуални правила и/или ограничения на вноса и износа към и от трети страни, освен в строго ограничени хипотези. Поставянето на подобни цели е и в пряко нарушение на един от основните конституционни принципи, а именно принципа на свободна стопанска инициатива.
Предвид това, считаме че ако с Наредбата се цели незаконосъобразна намеса в свободната стопанска инициатива и в частност ценообразуването, то тя би била противоконституционна и би нанесла трудно поправими щети на хранителната индустрия и оттам сигурността на потребителите.
Нарушение на принципа на пропорционалност като се предвижда да се въвеждат мерки, чиято тежест за икономическите оператори далеч ще надхвърли търсения според мотивите резултат.
Текстът на чл. 5, ал. 2 от Наредбата предвижда производителите и търговците на едро да предоставят големи обеми от информация и документи към Регистъра, касаещи всяка отделна доставка. Посоченото изискване ще създаде сериозни затруднения пред икономическите оператори. В тази връзка поради разнообразието на артикули и клиенти едно голямо предприятие с множество асортименти, например, ще трябва да извършва около над 2,500 въвеждания в Регистъра всеки ден. Ясно е, че това не е възможно да стане с ръчно въвеждане на данни и ще е необходим електронен обмен на данни.
Обръщаме внимание, и че заложените в чл. 10, ал. 5 срокове са на практика неизпълними (72 часа или 3 календарни книги), ако тези данни не са подават от бизнес операторите в рамките на готови решения, базирани на международни стандарти и съобразени с практиките в развитите икономики. За да бъдат попълнени изискваните в Проекта на наредбата данни всеки един бизнес оператор трябва да назначи допълнително човешки ресурс, който да е на разположение 24/7 или да заплати за сериозна преработка на използваните от него софтуерни продукти за контрол на производството и дистрибуцията. Ако този подход се възприеме от бизнеса, това ще наложи на местните лица да инвестират значителни средства в софтуер, хардуер и хора или външни фирми за услуги.
Наредбата ще ощети по-малките фирми, които не са в позиция да имат подобен електронен обмен на данни. Едва ли микро, малките и средните предприятия в България могат при наличие на световна инфлация и икономическа криза да инвестират в електронен обмен и дигитализация на собственото си производство и експедиции, от където ще се налага да подават данни за електронен обмен. Тези инвестиции не са по силите и не са рентабилни за малките фирми. Това ще постави всички български производители и търговци на едро в неравнопоставено положение. Конкурентните им предимства ще бъдат намалени в частта бързина на изпълнение на заявки и завишена себестойност. Следователно, предложените мерки ще представляват дискриминационна мярка и то спрямо само българските производители, поставяйки ги в неравностойно положение. Именно в обратния смисъл се твърди, че е целта на Проекта. Така за пореден път са погазени основните европейски принципи като „мисли първо за малките“ и „пропорционалност и недопускане на дискриминация при налагането на регулаторни изискване за МСП“ и др.
Несъответствие на Проекта със Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и с Националната стратегия за развитие на малките и средни предприятия 2021-2027, както и неправилните определения и липсва на синхрон в препратките към други нормативни актове са от съществено значение за законосъобразността на нормативния акт.
Във връзка с гореизложеното, АОБР е категорично против предложения проект на НАРЕДБА за Централен регистър за проследимост на храните.
АОБР предлага на вносителите своевременно да оттеглят проекта на подзаконов нормативен акт, тъй като той дублира съществуващо вече законодателство, вероятно ще причини огромни проблеми в сектора на земеделието и свързаните с управлението на агрохранителната верига бизнеси, а това ще засегне едновременно правилното функциониране на хранителната индустрия и здравето на потребителите. Поради това, считаме че е недопустимо законодателни изменения да бъдат въвеждани с подзаконов нормативен акт, особено при липсата на конкретна законова делегация.
С УВАЖЕНИЕ,
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ
Председател на УС на БТПП
и председател на АОБР за 2023 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ